Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Но същевременно софистите са тези, които са създали средата, в която са се оформили древногръцките идеи за възпитание и образование. Гръцката мъдрост и наука не са се създали в училище (в нашия смисъл). Те не са били усвоявани като страничен продукт на носещи печалба професии. За елина те са били плод на свободното му време, σχολή (схоле), а за свободния човек всеки свободен час е това време, в което не е на война, няма обществени задължения или не служи на религиозния култ.258 Думата училище има забележителна предистория. Тези свободни хора и тяхното свободно време са първите представители на един живот, прекаран в учение и размисъл, а софистът е типичен представител на тази среда.

Ако разглеждаме типичния продукт на софиста, т.е. софистиката, откъм техническата й страна като форма на изява, то тя веднага издава своите връзки с примитивната игра, които ние вече срещнахме при древния vates, предшественик на софистите. Софистиката е близка до гатанката. Тя е изкуство, приличащо на борба. В думата problema първоначално се съдържат две конкретни значения: предмет, който човек държи или поставя пред себе си, за да се защити, например щит, и предмет, който човек хвърля на друг, за да го поеме. В преносен смисъл и двете значения изцяло съответстват на изкуството на софистите.259 Въпросите и аргументите на софиста са проблеми, и то почти в най-буквалния смисъл. В гръцката диатриба важно място е заемала играта на остроумие, да подведеш някого с коварен въпрос. Различните типове коварни въпроси са били систематизирани и са получили различни технически наименования: сорити, апофаскон, аутис, псевдомени, антистерефон и т.н. Един от учениците на Аристотел, на име Клеарх, развил теория на гатанките. Като пример нека вземем гатанка от вида, наричан грифос — шеговит въпрос, отговорът на който носи награда или глоба. Какво е едно и също навсякъде и никъде? Отговор: времето. Това, което съм аз, вие не сте. Аз съм човек, следователно вие не сте човек. На което Диоген бил отговорил: ако искате да е вярно това, което казвате, започнете от мен.260 Хризип написал цяло съчинение относно определени софизми. Всички тези „Fangschlusse“ (заключение-уловка — б.пр.) се основават на условието, прието негласно, че полето на логическите действия е ограничено до едно игрово пространство. В това поле противникът се очаква да се държи по съответен начин, не да казва просто „Да“, което би развалило играта и което е правил Диоген. Стилистически тези изречения могат да бъдат доведени до форми на изкуство с ритъм, повторяемост, паралелизъм и т.н.