Кралица на въздух и мрак [bg]

Отекна грак. Магическа светлина огря небето. Марк беше на колене, стиснал рунически камък в ръка. Над тях огромен белолик демон, зад който се развяваха пера като черен плащ от парцали, плющеше с крила, а дръжката на камата на Кристина стърчеше от гърдите му. Очертанията му вече започваха да се размиват, той изкряска отново, дращейки с хищни нокти около камата, преди да се сгърчи като хартия и да изчезне.

— Харпия. — Марк скочи на крака и протегна ръка на Кристина, за да й помогне да се изправи след него. — Вероятно се е крила в скалите. Ето защо сензорът не успя да засече добре присъствието й.

— Трябва да вървим. — Кристина се огледа наоколо. — Ако се съди по сензора, има и други.

Затичаха към пътеката, а Кристина хвърляше погледи през рамо, за да види дали не ги преследват.

— Държа да отбележа, че не нагласих нещата така, че харпията да ни прекъсне — каза Марк, — и имах огромно желание да продължим със сексуалните си занимания.

Кристина въздъхна.

— Радвам се да го чуя.

Тя свърна настрани през ниски храсталаци. В далечината виждаше металическия блясък на паркирания пикап. Марк забави крачка.

— Кристина. Виж.

Тя се огледа наоколо.

— Нищо не…

— Погледни надолу.

Кристина го направи и разбра защо й се бе сторило, че пясъкът скърца особено под подметките й. Сега видя, че това изобщо не беше пясък. Пуст лунен пейзаж се простираше около тях в радиус от пет-шест метра. Кактусите и храстите градински чай бяха изсъхнали, сиво-бели като стари кости. Пясъкът изглеждаше така, сякаш през него беше преминал пожар, земята между скалите беше осеяна със скелетите на зайци и змии.

— Морът — каза Марк. — Същият, който видяхме в земите на феите.

— Но какво прави тук? — попита Кристина. — Какво общо имат лий-линиите с мора? Не е ли той елфическа магия?

Марк поклати глава.

— Не…

Хор от пронизителни крясъци разцепиха въздуха. Кристина се обърна рязко, вдигайки облаче прах, и видя как от пустинята наоколо се надигат сенки. Сега ги видя отблизо, приличаха на птици само защото имаха крила. Онова, което отдалече изглеждаше като пера, всъщност бяха черни парцали, които обвиваха мършавите им бели тела и се развяваха на вятъра. Устите им бяха така пълни с нащърбени, криви зъби, че сякаш се усмихваха гротескно. Очите им бяха изпъкнали жълти луковици със зеници като черни точки.

— Но сензорът — прошепна тя. — Не се задейства. Не…

— Бягай — извика Марк и те побягнаха, докато харпиите се издигнаха с писъци и смях в небето.

Един камък тупна на земята близо до Кристина, а друг мина на сантиметри от главата на Марк. Кристина копнееше да се обърне и да забие балисонга в най-близкия демон, но беше прекалено трудно да се прицели, докато тичаха. Чуваше как Марк ругае, докато избягваше камъни с размерите на топки за бейзбол. Един от тях я удари силно по ръката тъкмо когато стигнаха до пикапа и тя отвори рязко вратата. Марк се качи от другата страна и за миг те останаха да седят, запъхтени, докато камъните се сипеха по каросерията на пикапа като градушка.