Кралица на въздух и мрак [bg]

— Според мен е най-добре да продължим.

— Кристина — каза Марк. — Изглеждаш така, сякаш съм те наскърбил.

Кристина извъртя очи.

— Нищо не ти убягва, Марк Блекторн.

Марк свали сензора.

— Снощи… Не беше, защото не исках… исках го…

Кристина пламна.

— Не става дума за това, Марк. Можеш да го искаш или да не го искаш. Твоя си работа. Става дума за това, че ме излъга.

— Човеците лъжат. — Разноцветните му очи изведнъж лумнаха. — Смъртните се лъжат един друг всеки ден, особено когато става дума за любов. Да не би да е, защото лъжата ми не беше достатъчно добра? По-опитен ли трябва да бъда?

— Не! — Кристина се обърна рязко към него. — Харесва ми това, че не лъжеш, Марк. Ето защо бях толкова… Марк, нима не разбираш? Не очаквах да ме излъжеш.

— Виждала си ме да лъжа Кийрън.

— Да, ала то беше, за да спасиш животи. Освен ако не се опитваш да ми кажеш, че да не искаш да правиш секс с мен има нещо общо със спасяването на животи, което ми е трудничко да повярвам…

— Исках го! — избухна Марк. — Трябва да разбереш едно, исках да бъда с теб по този начин и по всички възможни начини и това не е лъжа.

Кристина се отпусна върху една ниска скала. Сърцето й думкаше. Освен това току-що беше казала думата „секс“, което ужасно я смущаваше.

— Тогава не разбирам защо го направи — рече с тихичко гласче. — Да не е, защото си загрижен за някого? За Кийрън?

— Загрижен бях за теб.

Гласът му беше тъмен и корав, като къснозимен лед.

— Защо?

— Знаеш коя си!

Викът му я стресна. Тя вдигна неразбиращо очи… не е като да беше непозната за него или за когото и да било. Какво искаше да каже?

— Кийрън те нарича нефилимска принцеса, и с основание.

Луната беше изгряла напълно и сребристобелите лъчи превръщаха косата му в ореол и караха очите му да греят — широко отворени, златно и синьо, и пълни с болка.

— Ти си един от най-добрите примери за представители на хората ни, които съм срещал някога. Ти си ослепителна, праведна, добродетелна. Ти си всички хубави неща, за които мога да се сетя, и всичко, което бих искал, но знам, че никога няма да бъда. Не искам да направиш нещо, за което ще се разкайваш по-късно. Не искам да осъзнаеш колко ниско под своите стандарти си слязла заради мен.

— Марк!

Кристина скочи от скалата и отиде при него. Чу как нещо тупна на земята и обви ръце около Марк, прегръщайки го с всичка сила.

За миг той остана напрегнат и вкаменен, а после омекна до нея, ръцете му обгърнаха тялото й, устните му докоснаха бузата й, меките къдрици на косата й, изплъзнали се от плитката й.

— Кристина — прошепна.

Тя се отдръпна само толкова, колкото да може да докосне лицето му, пръстите й проследиха линията на челюстта му. Кожата му притежаваше онази невъзможна елфическа мекота, която идваше от това, че никога не бе имала нужда от допира на бръснач.