Дявол под прикритие

— Вече знам — заяви самодоволно Себастиан. — Ще пристигнат тази вечер, вместо утре сутринта.

Уестклиф, който обичаше да знае неща, които другите не знаят, се усмихна още по-самодоволно.

— Изглежда, обаче, не ти е казано защо.

Веждите на Себастиан се повдигнаха.

Уестклиф тържествено извади сгънато писмо от джоба си.

— Лилиан сподели това с мен. След като го прочетох, й казах, че аз трябва да съм този, който ще ти каже. Всъщност, помолих я. Тя отказа и тогава трябваше да обещая… не, дори няма да навлизаме в това, което трябваше да обещая. Тя обаче ми каза, че мога да ти съобщя новината, стига да се престорим на изненадани, когато я обявят.

— Боже, Уестклиф, май наистина си се напил. Дай ми това. — Като се наведе напред, Себастиан взе писмото. Прегледа го бързо и на лицето му грейна усмивка. — Ами, естествено. Нали Киър произхожда от моя род. Нашата мъжественост е несравнима.

Уестклиф се опита да изглежда строг.

— Сигурно си даваш сметка, Кингстън, че първото ми внуче ще се роди от твоя незаконен потомък.

— Да, да, на кого му пука дали е незаконен! Това дете ще бъде великолепно. С моя външен вид и твоя ум.

— Ами ако е с моята външност и с твоя ум?

— Не бъди такъв песимист! Давай бутилката бренди тук и да започваме да правим планове.

Двамата отколешни приятели се ухилиха един на друг и вдигнаха наздравица.