Дявол под прикритие

Херцогът кръстоса дългите си крака и лениво огледа върховете на лъснатите си обувки.

— Киър… сигурен съм, че разбирам до известна степен това, което чувстваш. Особено онази част за изправянето пред планина от отговорности, за които никога не си се подготвял. Въпреки това, ти си напълно способен да се справиш с всичко, и в крайна сметка ще намериш правилните хора, които да управляват делата ти. Междувременно не се сещам за друга, по-подходяща жена от Мерит, докато преминаваш през всичко това.

— А хората от нейните кръгове? Тези изискани хора. Те какво? Ще й създадат ли трудности, че се е омъжила за човек, стоящ по-долу от нея?

Кингстън изглеждаше леко стреснат.

— По-долу? Твоят ранг и родословие са по-добри от нейните. Не само че си син на херцог, но и от страна на майка си произхождаш от древен саксонски род.

— Но маниери, държание, образование…

— Нямат връзка. Обществото уважава родословието преди всичко. По тази причина ще установиш, че очакванията към теб и поведението ти ще са силно еластични. Ако изпаднеш в лудост, ще те нарекат възхитително ексцентричен. Ако се държиш тъпо, ще похвалят освежаващата ти липса на преструвки.

По лицето на Киър се разля неохотна усмивка.

— От каквото и да имаш нужда — продължи Кингстън, — съвети, връзки, капитал или нещо друго, не се колебай да дойдеш при мен. Винаги съм на твоите услуги. — Той направи пауза. — По-късно, когато се отвори възможност, искам да представя двама ви на останалите братя и сестри. Ще ти бъде приятна тяхната компания. Ти и Габриел, по-специално, сте много сходни по темперамент. Той се ожени за момиче от семейство Рейвънел и съпругата му е изключително очарователна жена…

— О, Пандора е моята любимка! — чу се глас и двамата се обърнаха и видяха Серафина на прага. — Тя е много остроумна и забавна, и малко странна по възможно най-добрия начин. — Със своята стройна фигура, облечена в зелена рокля, и лъскавата си златисточервена коса, която се стелеше по рамото й в дебела плитка, момичето напомняше на русалка. — Мога ли да ви прекъсна само за момент? — попита тя със сияещо лице. — Искам да покажа нещо важно на Киър.

Кингстън й направи знак да влезе и Киър започна да се изправя.

— Не, седи си — възпря го Серафина и седна на стола до неговия. Тя държеше сгънат документ в скута си. — Фийби остави бележка с молба да прегледам нашите родословни книги, за да видя имаме ли шотландски предци. Тя не намери нито един от страна на майка ти и каза че ще бъдеш разочарован, ако няма такъв от страна на баща ти.

Изненадан и трогнат от загрижеността на двете си сестри, Киър поклати глава и се усмихна.

— Не се тревожи за това, Серафина. Реших, че е достатъчно да съм шотландец по сърце.

— Но въпреки това не би възразил, ако ти кажа, че имаш шотландска кръв, нали? — попита тя, очите й блестяха. — Защото открих наистина, че все пак имаме шотландец в родословното си дърво. Не е било забелязано, защото не е по пряка линия. Трябваше да проследя връзката през някои от женските ни предшественици, вместо да минавам само през мъжката линия. Но без всякакво съмнение произхождаме от шотландец, който е бил наш пра-пра-пра-пра… добре, да кажем осемнадесет пъти пра-… дядо. И виж само кой е! — Серафина разгърна документа, на който беше изписана дълга вертикална таблица със свързани имена. И най-отгоре…