Дявол под прикритие

— Господин Макрей? — Млад, гладко избръснат мъж се приближаваше от другата страна на склада. Киър даде шапката на териера, който послушно я занесе на Дъфи.

— Благодаря ти, Уолъс — каза мъжът и го почеса зад ушите. — Търсих я. — Той погледна към Мерит и се поклони почтително. — Милейди.

Тя се усмихна и направи реверанс в отговор.

— Господин Дъфи.

Погледът на младежа се отмести към Киър.

— Ако ще обикаляте склада с лейди Мерит — предложи той, — мога да патрулирам друга зона в дестилерията.

— Да — кимна Киър.

Те изчакаха, докато Дъфи си тръгне, преди да започнат да се разхождат между стелажите, а Уолъс ги следваше.

Киър я обърна да погледне бъчвите.

— Виж тези стелажи — инсталирахме ги миналата година. Преди това трябваше да съхраняваме бъчвите изправени, което оказва прекомерно голям натиск върху тях и причинява течове. Да се поддържат легнали наистина е по-добре, защото позволява да циркулира повече въздух около страните и краищата.

— Защо искаш въздухът да циркулира?

— Това подобрява вкуса.

— А как вкарвате и изкарвате бъчвите от стелажите?

— Все още се изисква груба сила за повдигането им — призна той, — също както при вертикалното съхранение. Но за да се свалят е нужно само да се издърпат лостовете в края на всеки ред. Той освобождава ограничителите и бъчвите се търкулват.

— Може да бъде вълнуващо — сухо каза тя, гледайки към безкрайните редици бъчви, чакащи да бъдат прекатурени.

Киър се пресегна и я придърпа към себе си, целувайки я по шията.

— Видя ли достатъчно от дестилерията засега, любов моя? Бих могъл да подремна.

Тя плъзна ръце около врата му и вдигна уста към неговите за отговор.

Като се изключи срещата с Дъфи, нямаше и следа от Итън и хората му. Бяха толкова погълнати един от друг, наслаждавайки се на новостта да правят каквото искат, без да се притесняват за нечий график, че часовете минаваха без да усетят. Сготвиха си просто ядене, пиха вино, правиха любов и водиха дълъг, спокоен разговор пред камината. Вечерта изведоха Уолъс на разходка из имота и гледаха морето с бинокъл, докато делфините скачаха и се гонеха в далечината.

Мерит си помисли, че никога не е била толкова щастлива, но в същото време дебнещата, разяждаща тревога за надвиснала опасност присъстваше неотменно. Също така стоеше и въпросът какво се случва в съда. Бяха изминали два дни, откакто Кингстън се беше явил във Върховния съд, за да информира, че е открил Киър, но досега нямаше информация за някакво юридическо развитие.

— Той ще изпрати телеграма, когато има нещо за съобщаване — каза Киър. — Или Рансъм ще разбере и ще ни каже.

Както се оказа, Итън почука на вратата рано на другата сутрин. Киър се облече набързо и отиде да му отвори, докато Мерит набързо нахлузи халат и сложи чайника да заври.

Итън изглеждаше уморен и напрегнат, когато влезе в кухнята и протегна замръзналите си ръце над печката да ги стопли.

— Имам шокиращи новини — каза той, потривайки ръце, за да разнесе топлината. — Внимателно ли да я поднеса, или да я изтърся направо?

— Шокираща в добрия, или в лошия смисъл на думата? — попита Мерит.

Итън помисли над това.

— Не в лошия, на пръв поглед. Но все още не знам подробности.

— Какво има? — попита Киър.

— Лорд Ормънд е бил намерен мъртъв в дома си късно снощи.