Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Това не е църковен брак — уточни Киър.
— Законът казва, че ако не е заявено, че няма пречки за брака, глобата е петдесет лири. — Когато Киър му хвърли гневен поглед, шерифът добави: — Без изключения.
— Ами ако ти дам бутилка уиски?
— Глобата се отменя — каза незабавно Мактагарт. — Е, останалите съгласни ли са да бъдат свидетели?
Итън и семейство Слорач кимнаха.
— Тогава ще започна — каза Киър и хвана ръката на Мерит. — Аз, Киър Макрей, се кълна, че…
— Още не — прекъсна го шерифът, сега намръщен. — Мое задължение е първо да задам няколко въпроса.
— Мактагарт, помогни ми — започна раздразнено Киър, но Мерит нежно стисна ръката му.
Шерифът продължи с достойнство:
— И двамата ли сте съгласни да се ожените?
— Да — отговори Киър ядосано.
— Да — потвърди Мерит.
— И двамата ли сте необвързани? — продължи шерифът. Когато кимнаха, той натисна:
— И не сте брат и сестра? Нито чичо и племенница?
— Мактагарт… — изръмжа Киър, — знаеш дяволски добре, че нямам племенници.
Шерифът не му обърна внимание и се съсредоточи върху Мерит с дълбоко търсещ поглед.
— Милейди, този мъж използвал ли е сила или фалшиво представяне, за да ви отведе против волята ви?
Мерит примигна от изненада.
— Какво ти става, Мактагарт? — настоя Киър. — От всички безумни въпроси…
Фиа го прекъсна:
— Тази девойка не е била отвлечена, шерифе.
Киър я погледна през рамо.
— Благодаря ти, Фиа.
— Била е прелъстена.
Киър беше поразен.
— Прелъстена?!
Мактагарт го гледаше сериозно.
— Отричаш ли, че си легнал с това момиче, Макрей?
— Отричам, че това е твоя работа!
Аран Слорач поклати глава мрачно.
— Лондон — каза той. — Този проклет град вкара развратни идеи в главата на момчето и поквари ума му.
Мерит стисна устни и наведе глава, потискайки безпомощен кикот, докато семейство Слорач и шерифът продължаваха да обсъждат моралния облик на Киър по време на дългия му престой в неблагоприятната лондонска среда и западналата атмосфера на Англия като цяло. Тя хвърли скрит поглед към Итън, който героично се мъчеше да прикрие собственото си веселие.
— Шерифе — намеси се Итън, — сега, след като щетата е нанесена, сигурен съм, че бракът ще я поправи.
— Вярно си е — заяви решително Мактагарт, — момчето трябва да бъде оковано здраво, за да се спаси характерът му. — Той погледна Киър. — Продължавай тогава, Макрей. Кажи своя обет.
Киър се обърна и хвана ръцете на Мерит в своите. Докато се взираше в очите й, изражението му се промени, омекнало от нежна топлина.
— Приемам те за моя жена. Заклевам се, че ще се опитвам всеки ден да бъда мъжът, когото заслужаваш. И няма да обичам никого, освен теб, сърце мое, до последния миг, в който се събуждам жив.
Тя бе хваната от този блестящ като диамант поглед и всяка част от нея беше жива, изпълнена с усещането за него… кожата й, тялото, пулсът, мозъкът на костите й… цялото му приемане не като отделно същество, а като част от самата нея. Никога не бе предполагала, че е възможна такава близост, близост, която няма нищо общо с притежанието.
Аз ще бъда допълнителното ребро, което пази сърцето ти.
Не можеш. Ти си моето сърце.
Тя му се усмихна, пламнала и безтегловна от радост, чудейки се как гравитацията все още я държи закотвена към твърдата земя.
— Приемам те за свой съпруг. Ще те обичам с всичко, което съм и всичко, което имам. Завинаги.
Устата му се приближи към нейната.
Тя не си спомняше нищо конкретно от следващите няколко минути — какви думи бяха разменени или колко беше часът, когато всички останали си тръгнаха и тя и Киър най-сетне останаха сами. Но наистина си спомняше, че той й затопли вана и когато се качиха в леглото, чаршафите бяла леденостудени, но топлината на тялото му бързо я сгря. Спомняше си как той се наведе над нея с ленива усмивка, ръката му се движеше нежно надолу по тялото й, докато произнасяше:
— Рансъм ми каза, че ще трябва да се ограничим предимно до къщата и околностите през следващите няколко дни.
— Това няма да е проблем — прошепна тя и придърпа главата му към своята.
Тридесет и шеста глава
Когато на следващия ден Киър и Мерит излязоха от къщата, беше ранен следобед. Времето беше хладно и мрачно — дрейч, както го нарече на шотландски Киър, — но вълнената рокля за разходка и здравите й обувки я караха да се чувства комфортно, а дебелият кашмирен шал я пазеше от вятъра. Уолъс препускаше напред-назад, като си играеше с Киър на „донеси пръчката“.
Дестилерията и къщата заемаха три акра земя, всички с изглед към морето. Въпреки че имотът изглеждаше сякаш пребивава в романтична изолация, той беше само на около две мили от Порт Шарлът, който според Киър беше пълен с магазини, градини и терасовидни къщи.
Уолъс го последва, когато Киър тръгна да развежда Мерит из дестилерията. Тя беше изумена от размера и сложността на операцията, която използваше комбинация от машини и гравитация за преместване на огромни количества зърно и течност. Ечемикът биваше издиган на дву- и триетажни тавански помещения и се насочваше към различни места в дестилерията чрез железни улеи. Имаше и по-горни етажи за малциране, свързани с масивна пещ чрез проходи, по които се носеха торби с изсушен малц. Това беше една от ранните професии на Киър, когато беше момче, защото можеше да се движи бързо напред-назад по пътеките. След смилането в гигантска мелница, изсушеният малц се транспортираше с асансьор до специално помещение, където се смесваше с гореща вода в бъчва с диаметър шестнайсет фута, в която разбъркваха кашата.
— След като малцът се смеси с вода — обясни Киър, — тя разделя праха от зърното и намалява риска от експлозия.
Мерит го погледна с разширени очи.
— Както се случва в мелниците за брашно?
Той кимна.
— Същото. Но свързахме голяма метална тръба между асансьорите за малц и покрива, така че по-голямата част от силата на експлозията би се издигнала към небето. И монтирахме противопожарни кранове, макари и маркучи, където можеше. — Той държеше ръката на Мерит в своята, докато минаваха покрай извисяваща се редица медни казани. — Сега има малка опасност от това, тъй като дестилерията е затворена от близо месец. Но въпреки това не е добра идея да се пали клечка кибрит или да се пуши пура наоколо.