Дявол под прикритие

Изражението на Мерит стана загрижено.

— Мили Боже, всичкото това уиски не може да седи в Детфорт Бъуиз цели три дни!

— И за да станат нещата още по-лоши — продължи Люк, — имаше инцидент.

Очите й се разшириха.

— Какъв инцидент?

— Едно буре с уиски се изплъзна от подемния кран, разби се върху покрива на транзитното депо и се изля цялото върху Макрей. Готов е да убие някого, затова го доведох при теб.

Въпреки загрижеността си, Мерит се разсмя.

— Люк Марсдън, да не се каниш да се скриеш зад полата ми, докато се изправям срещу големия злобен шотландец?

— Абсолютно — каза той без колебание. — Ти ги харесваш големи и злобни.

Веждите й се повдигнаха.

— Какви ги говориш, за Бога?

— Обичаш да укротяваш несговорчиви типове. Ти си човешкият еквивалент на трапезен сироп.

Развеселена, Мерит подпря брадичка върху ръката си.

— Покани го да влезе тогава и ще започна да наливам сиропа.

Не че тя обичаше да укротява трудни хора. Но определено обичаше да изглажда нещата, когато можеше. Като най-голяма от шестте деца, винаги беше уреждала кавгите между братята и сестрите си, или измисляла игри на закрито в дъждовни дни. Неведнъж бе организирала среднощни набези в кухненския килер, или им беше разказвала истории, когато се прокрадваха в стаята й, след като ги сложеха да си легнат.

Тя прехвърли спретнатата купчина папки върху бюрото си и намери тази с етикет „Дестилерия Макрей“.

Малко преди да почине, съпругът й Джошуа бе сключил сделка за осигуряване на складове за Макрей в Англия. Беше й разказал за срещата си с шотландеца, който бе посетил Англия за първи път.

— О, трябва да го поканиш на вечеря! — възкликна тогава Мерит, неспособна да понесе мисълта за непознат, попаднал сам в непознато място.

— Направих го — отвърна Джошуа с равния си американски акцент. — Благодари ми за поканата, но отказа.

— Защо?

— Той е човек с груби маниери. Отраснал на отдалечен остров някъде по западното крайбрежие на Шотландия. Подозирам, че перспективата да се срещне с дъщерята на граф го притеснява.

— Не бива! Знаеш, че семейството ми е едва цивилизовано.

Но Джошуа отговори, че дефиницията й за „едва цивилизовано“ е различна от тази на шотландския селянин, и че на Макрей ще му е далеч по-комфортно да бъде оставен сам.

Мерит никога не си бе представяла, че когато тя и Макрей най-накрая се срещнат, Джошуа ще се е споминал и тя ще е тази, която ще управлява „Стърлинг Ентърпрайсис“.

Брат й отиде до вратата и спря на прага.

— Ако дойдете насам — каза той на някого извън стаята, — ще ви представя и след това…

Киър Макрей нахлу в офиса като природна стихия и мина покрай Люк, спирайки от другата страна на бюрото на Мерит.

Със сардоничен поглед Люк се облегна на вратата и скръсти ръце пред гърдите си.

— От друга страна — произнесе той по-скоро сам на себе си, — защо да губим време с представяне?

Мерит се втренчи с недоумение в едрия, гневен шотландец. Той бе необикновена гледка — повече от шест фута мускули, облечен в тънка мокра риза и панталони, които сякаш бяха залепени към кожата му. Тръпка на раздразнение — вероятно от студа на изпаряващия се алкохол, мина през него. Като се мръщеше, той понечи да свали каскета си, разкривайки рошава коса, на няколко месеца след последната подстрижка. Гъстите кичури бяха с красив хладен нюанс на кехлибарен шот с ивици от светло злато. Той беше красив, макар и несресан. Много красив. Сините му очи бяха бдителни и излъчваха дяволска интелигентност, скулите — високи, носът — прав и силен. Жълтеникаво-кестенявата брада покриваше линията на челюстта му — може би прикриваше слаба брадичка? Тя не можеше да каже. Независимо от това, той бе зашеметяващ.

Мерит не би допуснала, че съществува жив мъж, който така да я развълнува. В края на краищата, тя бе уверена и светска жена. Само че нямаше как да пренебрегне изчервяването, което се надигаше като вълна над високо закопчаната на врата й рокля. Или начина, по който сърцето й започна да бие като на нескопосан крадец, който тъпче лехата с цветя.

— Искам да говоря с човека, който ръководи — каза той рязко.