Дявол под прикритие

— Горкото ми уморено момиче — каза Киър, седна до нея и я притисна към себе си.

Мерит се прозя до рамото му.

— За пръв път срещам твоите приятели и съседи… и заспах пред тях.

— Те разбират, любов моя. И са изпълнени с добри пожелания. Скоро ще си тръгнат, а ние ще си починем както трябва. — Киър я потупа по бедрото. — Когато казах на всички, че си ме последвала в дестилерията с малкия си пистолет, за да ме защитаваш, всички казаха, че си смела като шотландка. Това е страхотен комплимент, да знаеш.

Устните на Мерит трепнаха при описанието му на револвера с голям калибър като „минипушка“.

— Мактагарт заведе мъжа в ареста в Порт Шарлът — продължи Киър, като я настани по-удобно в сгъвката на ръката си. — Разбрахме, че се казва Джон Пелти.

Тя го погледна изненадано.

— Накарал си го да говори?

— Не, беше Дъфи. Той го убеди, че ще бъде по-добре за него, ако съдейства. Пелти призна, че лорд Ормънд го е наел да довърши работата, след като Браунлоу се провали.

Уолъс скочи от дивана, прозя се и изскимтя, и тръгна към вратата.

— Ще го изведа — каза Киър.

— Нямам нищо против и аз да се поразтъпча. — Мерит посегна към шала, метнат върху облегалката на дивана. — Ще дойда с теб.

Преди да успеят да излязат, обаче, шериф Мактагарт ги посрещна на прага.

— Макрей… милейди… Току-що получих телеграма от комисар Рансъм, за която ще искате да знаете. — С театрален жест той извади съобщението от джоба си. — Пише, че господин Браунлоу е бил задържан снощи във влак на гара Чаринг крос. Браунлоу признал пред Рансъм, че е убил лорд Ормънд, след като Ормънд го уволнил и нямало да му плати това, което му дължи.

— За да бъда честен — каза Киър замислено, — мога да видя мотивацията на Браунлоу. Той свърши чудесна работа като запали склада и ме затвори. По всички правила трябваше да съм изпечен и изгорен до сажди.

— Можех да го предупредя, че си луд глупак, който ще скочи през прозореца — каза Мактагарт и двамата си размениха усмивки.

Кучето се насочи нетърпеливо към вратата.

— Шерифе — каза Мерит, — ако ни извините… Уолъс има своите приоритети.

Мактагарт се отдръпна и отвори вратата за Уолъс, който се стрелна като светкавица навън.

Киър хвана ръката на Мерит. Двамата спряха на прага, заслепени от ярката дневна светлина.

Имаше толкова много неща пред тях, помисли си Мерит, объркана за миг. Толкова много трябваше да се направи.

Тя вдигна поглед към Киър, който се усмихна, сякаш можеше да прочете мислите й.

— Да започнем с разходка — предложи той и се наведе да си открадне целувка. — По пътя ще разсъждаваме.

И те излязоха заедно в утринта.