Дявол под прикритие

Няколко минути по-късно Мерит седеше в кухнята с агент Дъфи, потупвайки внимателно натъртеното му и разкъсано слепоочие със студена мокра кърпа. Тя и Киър го бяха намерили пред една от стените на дестилерията, съборен в безсъзнание от натрапника. След като му помогнаха да влезе в къщата, Киър отиде да доведе шерифа.

— Много съжалявам — промърмори Мерит, когато младежът трепна и си пое рязко дъх. — Иска ми се да беше изпил онова уиски, което Киър ти наля.

— На Рансъм няма да му хареса — каза Дъфи. — Все още съм на работа.

Мерит побутна чашата към него.

— Няма да му кажа.

Дъфи посегна към нея с благодарност. След като отпи, той остави Мерит да сложи един компрес върху челото му.

— Трябва да се справя със ситуацията — каза той. — Къде е господин Макрей?

— Отиде да доведе Мактагарт.

— А заподозреният… той къде е?

— Оставихме го в склада, след като го овързахме с върви за бали.

Непознатият беше замаян и наранен, и оказа слаба съпротива, преди Киър да го надвие. След като ръцете и краката на мъжа бяха вързани, Киър претърси джобовете му и намери револвер и комплект месингови боксове. Мерит беше извадила нож от зашит калъф в ботуша му.

Тя беше озадачена от това колко обикновена е външността на наемния убиец. В него нямаше нищо от сценичния злодей, нито изглеждаше луд, отчаян, обеднял или каквото и да е от нещата, които биха тласнали човек към престъпление. Той беше добре облечен мъж около двайсетте, с лице, което можеше да принадлежи на магазинер или бизнес чиновник.

Докато мъжът седеше, подпрян на бъчва с вино, студените му празни очи изнервяха Мерит. Той отказа да говори, само ги гледаше с онзи безчувствен поглед, сякаш превърнат в камък пред тях.

— Дали ще ни кажеш, или не — каза Киър иронично, — не е голяма мистерия това кой те е изпратил и какво е трябвало да направиш. — Докато непознатият продължаваше да мълчи, Киър го гледаше с любопитство и нотка на съжаление. — Не знам какво те е пречупило до такава степен, но животът трябва да е бил суров към теб. Защо да убиваш човек, с когото не си се карал? Само за пари? Ако беше дошъл при мен като непознат, който се нуждае от работа, щях да ти предложа добра, честна работа.

Това предизвика реакция, втвърдената фасада се напука, за да разкрие разтопено презрение.

— Никога не бих работил за шотландец, който чука овце.

Възмутена, Мерит се канеше да му каже какво точно мисли за него, но Киър се усмихна на обидата и се изправи на крака, привличайки я към себе си.

— Това ли е най-доброто, което можа да измислиш? — попита той. — Аз и приятелите ми си викаме много по-лоши неща един на друг, след като обърнем по едно в кръчмата.

Мислите на Мерит се върнаха към настоящето, докато Дъфи държеше пясъчнорусата си глава в ръце и се взираше към масата.

— Не съм създаден за такава работа — каза той мрачно. — Трябваше да си остана да преподавам.

— Учител ли си?

— Помощник-магистър по наука в колежа Челтнъм. И бях добър в това.

— А защо постъпи в органите на реда? — попита Мерит.

— Мислех, че е по-вълнуващо. И важно.