Дълъг кошмар за лека нощ
- Автор: Сивов Коста
- Серия: Корпорацията #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълъг кошмар за лека нощ». Краткое содержание книги:
Сандърс се замисли за тази опция. Ами ако наистина някой от семейството му не е бил с всичкия си? Това можеше да е заложено в него. Може би притежаваше ген, който да го предразполага към тези сънища, даже и по-лошо, може би бе възможно и той да започне да полудява, ако вече не бе започнал. До момента не се беше замислял за тази вероятност, която изглеждаше много правдоподобна. Опита се да я прогони от съзнанието си и попита:
— Какво е мнението ви, докторе?
— Засега ще ви изпиша леки успокоителни, които трябва да ви помогнат. Всичко това може да е в резултат на стрес, недоспиване, лошо хранене, случка от миналото, която не ви дава мира. Всичко може да е.
Доктор Фалкнър извади един лист от чекмеджето си и написа някои лекарства.
— Набавете си тези неща и ще се видим другата седмица. Записвам ви час и се надявам, като дойдете, от лошите сънища да не е останал и помен. Сега само мога да ви пожелая лек ден и успешно справяне с проблема. Довиждане.
— Довиждане, доктор Фалкнър. Беше ми приятно да поговорим. Чувствам се по-спокоен сега.
— Само още нещо, господин Сандърс — каза специалистът, подавайки рецептата. — Ако някой ви каже някога, че е член на Корпорацията, кажете му, че сте пациент на Едуард Фалкнър. Това може да спаси живота ви — докгорът се усмихна.
Джон Сандърс взе рецептата и излезе от кабинета на доктора, отговаряйки на усмивката му с усмивка. Той прие думите на този психолог-психиатър за шеговит намек. На излизане от сградата се ухили на чаровната секретарка и й пожела приятен ден. От думите на доктора той почуства облекчение. Възможно бе да е намерил корена на проблема. Все пак всичко може би беше една лоша шега от начина на живот, който водеше. Каза си, че ще обърне повече внимание на себе си и на навиците си. Реши да промени някои неща, действие, което се канеше да предприеме от доста време.
Нощта бавно измести деня и сякаш по график пое смяната си. Сега беше време тя да е на власт. Какво ли щеше да донесе тя на хората? Още сън или безсъние, още пари или нищета, още радости или несгоди, още раждания или убийства… Още, още, още… дали не и още кошмари? Сандърс изпи чашата с топло мляко и се упъти към леглото си. През остатъка от деня той беше настроен оптимистично за всичко. Настроението му беше приповдигнато, беше решил да започне по-здравословен начин на живот, лишен от недоспиване, лоша храна и спиртни напитки. Взе предписаните му лекарства и легна. Надяваше се тази нощ да премине в един друг свят на спокойните сънища, лишен от кошмарите. Надяваше се с всички тези промени да сложи край на страданието си. Заспа моментално. За жалост не провери пощата си, в която имаше поставен „бръмбар“ в един от пликовете. Този лош навик, да чете писмата си след няколко дни…
Мобилният телефон на Сандърс позвъни и той се събуди веднага. Не го беше изключил, понеже не очакваше, че някой би му се обадил. Погледна дисплея и видя, че го търси Травис Смит. Натисна бутона за приемане на разговора и от слушалката се чу гласът на шефа му:
— Джони, трябва веднага да дойдеш, веднага, идвай! — в гласа на Смит се усещаше огромна доза паника. Той не беше на себе си, явно беше в шок. Какво ли се бе случило с него? Сандърс се разтревожи. Все пак работодателят му бе най-близкият човек в живота му.
— Какво се е случило, Трави, колко е часът? За какво става въпрос, къде да дойда?
— Ела у нас — каза Смит и затвори телефона.
Сандърс изтръпна при мисълта, че нещо лошо се е случило и веднага стана да се облича. Погледна към часовника и видя, че е 4:25. „Какво ли се е станало?“ — запита се той. Ала докато не отидеше до дома на шефа си, нямаше да узнае. Затова побърза и след пет минути вече пътуваше към мястото на срещата в червения си Форд. Беше му неспокойно и напрегнато. Това чувство още повече се засили от усещането, че някой го следеше. През целия ден му се струваше, че е прикован от нечий поглед. Въпреки късния час, имаше коли. Сандърс не можеше да се усъмни в някоя просто защото е избрала същия път като неговия. Но това сега нямаше значение. Беше притеснен за това, което се е случило с шефа му.
След двайсетина минути пристигна и видя къщата, осветена от лампите вътре. Той изтича до вратата и позвъни. На прага се показа Травис и го прикани да влезе.
— Какво се е случило, Травис, кажи ми?
— Това, което желаеш най-много, Джони.
— Какво? — изуми се Сандърс.
— Открих причината за кошмарите ти. Няма да повярваш на какво се дължат.
— На какво, Травис, кажи ми, не ме измъчвай?
— Явно, приятелю, имаш брат.
— Какво, как разбра? Това да не е някаква шега, Травис?
— Не е шега, Джони. Истина е и съм сигурен, че ти е брат. Знаеш, че аз не бих се шегувал с теб в този час, особено пък на тази деликатна за теб тема.