Дълъг кошмар за лека нощ
- Автор: Сивов Коста
- Серия: Корпорацията #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълъг кошмар за лека нощ». Краткое содержание книги:
Сандърс стана и се огледа за чехлите си. Бяха точно до леглото, където ги беше оставил предната вечер, когато си лягаше. Меките и удобни сини чехли, които използваше от толкова години, че вече се бе привързал към тях. Отиде до банята за сутрешните рутинни процедури. След това си взе душ и се избръсна. Когато приключи с всичко това, взе ризата си от стола и я постави на себе си. Първата мисъл, която му мина през ума, беше за кафе и закуска. Тази мисъл като слънчев лъч озари затъмненото му от кошмари съзнание.
Джон Сандърс беше висок и мускулест мъж, около четиридесетте, с приятна външност и младолико лице. Очите му бяха тъмнозелени, а косата — къса и черна. Самото му излъчване подсказваше, че той е сериозен и спокоен човек. Не избухваше лесно, обмисляше всяка своя стъпка, правеше предварително планове за всяко едно нещо и обичаше да поставя всичко в ред. Той беше отгледан в сиропиталище и оттам знаеше колко грозен може да бъде животът и не съжаляваше за малките неуспехи, които съпровождаха ежедневието — и неговото, и това на останалите хора. Не познаваше истинските си родители и не помнеше нищо за тях. Те не му бяха оставили нищо, което би го упътило от къде произлиза той самият. Жената, която го оставила преди по-малко от четиридесет години в сиропиталището, била млада, на около двадесет години, с приятна външност и видими психически отклонения. Тя дошла в дома за сираци и го дала на първата видяна от нея възпитателка. Разменила няколко думи с нея и изчезнала.
Това беше единствената информация, с която Джон разполагаше за семейството си, и не знаеше дали е вярна, защото я беше научил от възпитателката си, а тя обичаше да си измисля разни истории, които да разказва.
Наричаха тази жена Мама Соня, защото тя бе като майка за сираците. Беше много възрастна жена, може би на повече от осемдесет. Имаше един странен тик, който караше хората да се чувстват неудобно в нейно присъствие, особено мъжете. Докато говореше, тя намигаше с лявото си око. Някои, които не я познаваха добре, я смятаха за изкуфяла и сенилна. Въпреки това тя бе добра възпитателка и учеше сираците на дисциплина и добри обноски. От нея Сандърс научи, че за да те приемат в обществото на интелектуалците, трябва да бъдеш безупречен откъм поведение, логика и съобразителност. Тя бе за него повече от майка, понеже беше единственият човек на света, на когото му пукаше за него тогава.
Въпреки добрият нрав на старицата-възпитателка, тя обичаше да си измисля или да си доукрасява истории. Например случаят с Ана Валдес — мексиканка, също изоставена като Сандърс в сиропиталището, долу-горе по едно и също време. Та тя беше разказала на останалите обитатели на приюта, че Ана е дъщеря на петролния магнат Чико Валдес — милиардер и интелектуалец. Говореше как той лично й е дал бебето, със сълзи на очи и я е помолил да се грижи за него, понеже по онова време още не бил богаташ, а просто беден мексиканец, решил да се пробва в страната на неограничените възможности, но жена му била починала и той не бил в състояние да отглежда дъщеричката си.
Разбира се това бе измислица или просто Мама Соня е останала с погрешното впечатление, че човекът, оставил й Ана Валдес, е бил именно Чико Валдес. Може би тя си съчиняваше това, за да вдъхне кураж на изоставеното момиче, че един ден може да бъде потърсена и да заживее един по-добър живот от този. Но както и да е, важното е, че не можеше да се вярва на думите на добродушната старица.
За щастие трудният живот в сиропиталището не бе озлобил Джон към обкръжаващите го околна среда и хора. Не го бе лишил от човешките черти и нрави. Сандърс бе възпитаван с еталонните способи, прилагани към всички сираци. Някои от хлапетата станаха престъпници, други скитници, а такива като Джон преуспяха. Понякога твърдението на хората, че средата определя какъв ще станеш, не бе в сила. Може би най-вече си оказваше влияние генетичният код, заложен във всеки от нас.
Джон Сандърс беше контактна личност, с добри маниери и чаровна усмивка. Лесно се приспособяваше във всяка компания и знаеше кога да си държи езика зад зъбите. Не беше от хората, които ръсеха глупости, за да спечелят вниманието на останалите, което често водеше просто до спечелване на осмиване и подигравки.
Някога се бе опитал да създаде семейство, но за жалост „начинанието“ му се провали. Вината не бе негова. Той бе готов, но избраницата не беше. Разделиха се като добри приятели, а той се зарече, че отново ще направи тази крачка, когато почувства със сърцето си, че е открил правилният човек. Въпреки че до момента не се бе появила Подходящата, той не беше изгубил надежда.