Дълъг кошмар за лека нощ
- Автор: Сивов Коста
- Серия: Корпорацията #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълъг кошмар за лека нощ». Краткое содержание книги:
Часът беше осем и половина и Сандърс вече пътуваше с колата си за работа. Той работеше като музикален продуцент за „Ариа“ — малка компания собственост на Травис Смит, стар приятел и настоящ работодател на Джон. Работата на Сандърс включваше намиране на изпълнители, напътстването им в музикалния живот, творене и композиране на музика, изготвяне и сключване на договори. С две думи беше нещо като „пътеката към успеха“ за всички млади таланти. Той обичаше работата си и хората обичаха да работят с него, защото знаеше какво прави и знаеше как да го направи. Винаги се отнасяше сериозно към задълженията си и обръщаше подобаващото се внимание на всеки, с когото работеше. Не търсеше само комерсиалното и печелившото в изпълнителите, търсеше таланта. За него добрият музикант не бе този, който можеше да изсвири всичко, което някой друг е създал, а този, който можеше да създаде хубава музика. Разбира се и талантът да свириш добре не беше излишен в тази сфера.
Сандърс спря червения си Форд пред голяма едноетажна сграда, в която се помещаваше „Ариа“. В музикалната компанията не работеха много хора. Имаше само два офиса — този на Джон и този на шефа му Травис Смит. Останалото място бе заето от студиа и репетиционни помещения, които бяха обслужвани от специалисти в определените за този бизнес позиции — техници, миксатори, мастератори, сесийни музиканти и помощен персонал.
Джон погледна часовника си — беше девет часа. Пристигаше точно навреме. Когато влезе в сградата, първо се отби в офиса на Травис Смит. Почука на вратата и след гръмогласния отговор „ВЛЕЗ“ Сандърс отвори и видя ухиления си шеф да се клати в креслото си. Очите му бяха червени и подути сякаш цяла вечер не бе спал, а бе прекарал времето си пред някоя компютърна игра или пред телевизора.
— Как е, Джони, момчето ми? — попита Травис, който между другото беше висок и слаб мъж, с къса права черна коса, кафяви очи, на около четиридесет години, който от толкова години се занимаваше с този бизнес, че беше придобил този навик да се клати в стола си все едно танцуваше под някакъв музикален съпровод.
— Травис, изглеждаш ужасно! Пак ли си спал в офиса? — каза загрижено Джон.
— Джони, приятелю, просто е такова удоволствие да следиш класациите за млади изпълнители и все групи, които ние издаваме, да са на челните позиции.
— И затова не си се прибрал? Човече, имаш нужда от почивка. Прибирай се вкъщи и си почини. Аз ще се оправя днес, а утре ще ми помогнеш, става ли?
— Как да спя, след като банковата ми сметка е станала толкова голяма, че и жена ми не би могла да я изпразни — захили се шефът на успехите си в кариерата. — Май не аз изглеждам зле, а? — ухили се отново Травис. — Какво се е случило с теб, жребецо? Пак ли някоя знойна хубавица не те е оставила да спиш?
— Травис, отново имах кошмари.
Тези думи накараха собственика на музикалната компания да разкара ехидната усмивка от лицето си и да придобие един друг много по-сериозен вид. Травис не за първи път чуваше за проблемите на приятеля си и наистина се безпокоеше относно това. Колкото и несериозно да се отнасяше Джон към кошмарите си, шефът му знаеше, че без професионална намеса нещата нямаше да се променят. Това го беше накарало отчасти да поеме отговорност по проблема и беше открил човек, който можеше да помогне в случая, ала Сандърс все отказваше да се подложи на това лечение.
— Джони — каза Смит, — обещай ми, че този път ще отидеш при доктор Фалкнър. Крайно време е да погледнеш сериозно на нещата. Имаш нужда от помощ. Трябва да те види специалист. Това не може да продължава повече така. — Мистър Смит, както го наричаха подчинените му, наистина бе загрижен. Това си личеше съвсем ясно от гримасата, която се появи на измореното му лице.
— Добре де, Трави, дай телефона на тоя доктор и стига си ми натяквял вече. Ще отида, когато мога. Сега доволен ли си?
— Не, не съм доволен, Джони. Ще отидеш днес и то веднага, след като звънна на доктора и ти уредя час.
— Но, Трави…
— Няма „но“, приятелю. След като ти не се грижиш за себе си, е време някой друг да го направи.
Травис Смит вдигна телефонната слушалка и се обади в кабинета на психолога доктор Едуард Фалкнър, за да уреди час на Сандърс. Докторът потвърди, че може да приеме в този ден пациента и се разбраха за времето, в което Джон трябваше да отиде. Колкото и да не му се искаше, трябваше да го направи. Все пак това бе просто една визитация на някакъв си доктор. Не можеше да бъде толкова страшно. Като се замисли от какво се страхуваше все пак? Човекът трябваше да му помогне, а не да му навреди. Трябваше да се изправи пред врага, от който се криеше толкова дълго време — Кошмара. Но дали щеше да има сили да се пребори с него, все още не беше ясно.