Дълъг кошмар за лека нощ
- Автор: Сивов Коста
- Серия: Корпорацията #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълъг кошмар за лека нощ». Краткое содержание книги:
— Какво имате предвид? — учуди се Сандърс.
— Днес искахте да се срещнете с мен, за да разберете къде се намира „Камъкът“, прав ли съм?
— Напълно, но доколкото разбрах вие сте бил по-ловък и от Невидимият. Никой не ви е виждал да напускате сградата си.
— Понеже не съм се прибирал в апартамента си повече от месец.
— Но какво говорите, господин Хорски? Предната нощ сте изпратил снимка на приятеля ми Травис Смит и сте говорили за „Камъкът“. Брат ми се намира там и ще направя всичко възможно, за да го открия. Наистина исках да се срещнем, за да ви попитам как да го открия, понеже никъде няма информация за него и…
— Момент — прекъсна го Андерс. — Каза, че предната нощ съм разговарял с приятеля ти.
— Да, така е.
— Това е невъзможно. Не съм разговарял с никакъв човек на име Травис Смит.
— Но вие сте му пратили снимката на брат ми, намирали сте се във вашия апартамент. Чарлз Хенсън, не си ли спомняте. Вие сте правил снимките, необходими за изготвянето на досиетата на обитателите на „Камъкът“.
— Това никога не се е случвало — отсече остро Хорски.
— Отричате, че сте фотографът, който е правил снимките за „Камъкът“?
— Да.
— Ами Симфоникс? Поне на тях, вие ли сте правил снимките.
— Да.
— Значи става въпрос за вас, не е някаква грешка — зачуди се за миг Сандърс, да не е объркал човека.
— Вие сте в опасност. Устроили са ви клопка. Трябва да тръгвам. Не съм в безопасност около вас.
— Това са глупости — изпротестира Сандърс. — Вие сте луд! Кой ще иска да ми устройва клопка. Аз съм просто един обикновен човек.
Андерс Хорски се изсмя, все едно искаше да каже: „По дяволите не знаеш колко грешиш, човече!!!“ и на глас прошепна:
— Чувал ли си за Корпорацията?
— Чух нещо — Сандърс веднага си припомни за наставлението на доктор Фалкнър да казва, че е негов пациент, но сметна, че това не е удачно в момента. — Какво за тях?
— Пази се от тях. Щом са организирали такава сложна манипулация, значи те искат, и то много. На твое място бих се покрил в миша дупка.
— Разкажи ми повече за тях.
— Мамка му, откриха ни — Хорски скочи като ужилен. Сандърс погледна какво се случва зад гърба на събеседника си и установи, че в заведението се оглеждат двама костюмара. Изглеждаха съмнителни на този фон. Той върна очите си към мястото, където трябваше да се намира Андерс, но него го нямаше. Сякаш се бе изпарил във въздуха. Странна работа.
Джон стана и се опита да остане в сянка по пътя си към изхода. Мина покрай двете скали в черни костюми и бели ризи, и с периферното си зрение видя как единият го посочи, а после го последваха. Ами сега?
Той хукна да бяга. Стигна до вратата, със силен шут я отвори и се озова на Осма, където последното, което видя, бе как мъж с палка го удари по главата. Единственото, което усети за последно, бе сладникавият парфюм на нападателя си.