По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Сара стисна до болка чашата в ръцете си.
— Тялото й не беше лошо, но беше цялата оплескана с боя. Толкова дълго съм сам в морето, че се заглеждам във всяка фуста. Половата диета понякога ми идва нанагорно…
Сара изпита желание да се обърне и да му излее кафето във врата. Овладя се в последния момент — жалко за кафето. Затвори очи и преброи бавно до десет. После отпи голяма глътка. Нямаше нужда да предизвиква скандали и да става за смях.
В този момент й донесоха закуската — голяма чиния с яйца на очи и шунка. Толкова се беше втренчила в чинията, че сервитьорката се разтревожи:
— Да не би да съм сбъркала нещо?
— Не, не, благодаря — взе приборите и започна да се храни. Мислите й обаче не бяха в шунката, а душевният й покой беше безвъзвратно нарушен. Познатият глас зад гърба й не й даваше мира. Сега се говореше за риболов.
Най-после мъжете привършиха закуската и се изправиха. Вероятно непознатият безсрамник щеше да отплува още днес с проклетата си яхта. Сара за нищо на света не искаше да се среща с него.
„Бети Лу“ се поклащаше леко на мястото си. Сара отвори вратата на каютата. Мъглата още не се бе вдигнала. Въздухът беше влажен и студен — тя се загърна с якето и нахлупи до уши шапката си. След това се огледа в малкото помещение.
Обзавеждането се състоеше от неголям умивалник, печка с две газови горелки, маса и дълга скамейка. Двама души можеха да спят там. Сара беше прекарвала не една нощ в открито море, ако поради силен вятър или голямо вълнение не успееше да се прибере навреме в пристанището.
Над скамейката имаше лавица. Там стояха книгите на Сара — единственият лукс на борда на лодката. С тях беше прекарала много самотни нощи в открито море.
Излезе от каютата и надникна в моторното отделение. Завъртя ключа на стартера. Дизеловият двигател изръмжа неистово и след това запърпори равномерно. Остави го да поработи известно време, като се вслушваше в ритъма му. После го угаси.
След това се прибра в каютата, изпразни лавицата и се зае да боядисва стената в бяло. Мина половин час и светлината от прозорчето се усили. Можеше вече да си свали якето. Слънцето беше пробило мъглата и лъчите му приятно топлеха.
Сара отстъпи крачка назад, за да се полюбува на работата си. Внимателно сложи на печката медно канче с вода и извади пакет чай от малък шкаф в стената.
Излезе навън и седна на палубата да си изпие чая. Гледаше лодките, които напускаха пристанището и поздравяваше, щом видеше някой познат.
Споменът за случката от сутринта я потискаше. Забележката на зализания яхтсмен я засегна по-дълбоко, отколкото беше готова да признае дори пред себе си. Замисли се дали наистина й се искаше да иде на яхтата. Днес беше изцапана с бяла боя — цвят, който би подхождал напълно на обстановката. Засмя се неволно — „дежурни мацки по корабите“. Можеше да каже „моряшки курви“, за да е напълно ясен. Само че въпросните мацки не са изцапани с боя. И не носят джинси…
„Трябваше да взема една изцапана четка и да я изпусна върху новичките му обувки“ — продължаваше да се ядосва Сара. Стана и огледа още веднъж пристанището и корабите. Яхтата беше най-отзад. Открояваше се великолепно на фона на тъмната вода. Изглеждаше като прекрасно видение. Същински реквизит от някоя модерна приказка от хиляда и една нощ.
Сенди имаше право — „коритцето“ си го биваше. Конструкцията и изработката бяха перфектни. Без съмнение можеше да устои и на най-големите океански вълни, да следва вятъра и да се управлява лесно. Да, сравнението със старата „Бети Лу“ не беше в полза на последната. Сара поглади с ръка изтъркания борд на лодката си. Прясната боя не можеше да скрие възрастта й.
Колко пъти я беше прегръщал Грег тук, на тази палуба…
„Тази излъскана яхта не е преживяла и половината от това, което «Бет» има зад гърба и — помисли си Сара. — Онзи баровец никога не е стоял потънал до колене в хлъзгавата маса току-що уловена риба. Никога не е прекарвал дълги дни, подготвяйки мрежата. Не се е взирал с часове във вълните, да открие признаците на приближаващия рибен пасаж… Просто е един от многото любители, които притежават тлъсти банкови сметки, но хващат морска болест веднага щом се появи облаче на небето. Такива предизвикват само насмешка у рибарите“.
Сара ядосано тръсна глава. Защо да се ядосва? Просто не трябва да мисли повече за това. Хвърли още веднъж поглед към яхтата. Само си губеше времето. Непознатият не я заслужаваше.
Слънчевата светлина блестеше по леките вълни и по белите й бордове. Двама високи мъже минаха по трапа. Сара позна мъжа, който видя вчера, придружен от Джордж — началника на пристанището.