Кралица на въздух и мрак [bg]

— Оставете я да говори — каза Джия. — Всички в Съвета имат право да бъдат чути.

Даваща си прекрасно сметка за погледите върху себе си, Даяна заговори:

— Това може и да изглежда като незначителен акт, но на долноземците няма да им се стори такъв. Ще има последици. Дори ако Регистърът е временен, винаги ще се намерят причини да бъде продължен. Много по-трудно е една такава система да бъде отменена, отколкото да бъде въведена. Възможно е да се окажем в ситуация, където долноземците ще поискат ловците на сенки също да бъдат регистрирани, за равнопоставеност. Готови ли сте за това нефилимите да носят документите си навсякъде?

Думите й имаха търсения ефект. Съветът изригна в сърдито жужене.

— Не! Никога! — изплющя гласът на Диърборн.

— В такъв случай това на практика ще създаде една по-нисша класа от долноземци — каза Даяна. — Ние ще имаме права, каквито те нямат. Помислете за това.

— И защо тази мисъл те притеснява толкова, Даяна Рейбърн? — обади се Мануел с мекия си очарователен глас. Очите му проблясваха като стъклени топчета. — Да не би да има някой долноземец, който може би ти е скъп, за когото се тревожиш?

— Мнозина ловци на сенки имат долноземци, които са им скъпи — отвърна Даяна с равен глас. — Не може да прережете като с нож връзката ни с група човешки същества, с които имаме много повече общо помежду си, отколкото с мунданите.

Даяна знаеше какъв бе отговорът на това: Не се боим от мундани. Долноземците са тези, от които се страхуваме, и се опитваме да контролираме онова, от което ни е страх. Съмняваше се обаче Хорас да притежава подобно самопознание. Гледаше я с неприкрита ненавист, докато тя си сядаше.