Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Хейл поклати печално глава.
— Сега наистина ми се иска да имах пура, така че да мога да го отпразнувам. Вече намерих Червените свитъци, глупав хъшлак. След като мантидите убиха баща ти, разкопахме сергията му. — Извърна се, но после спря и погледна през рамо. Лунната светлина сякаш отскачаше от бялата му люспеста кожа. — Тази лъжица е прекалено голяма за вашата уста, хлапета. Махнете се от света на долноземците, преди някой да ви е убил. Този някой мога да бъда и аз — изрече и раздвоен език се стрелна между зъбите и облиза устните му.
Кит се дръпна назад, отвратен, докато Хейл потъваше в множеството на Пазара.
Не беше в състояние да погледне Тай. Имаше чувството, че са му изкарали въздуха, шок и срам се бореха за равен шанс да накарат стомаха му да се преобърне.
— Аз… — започна.
— Трябваше просто да кажеш паролата — обади се елфът пука.
Изгубил всякакво търпение, Кит бавно вдигна среден пръст.
— Ето ти я паролата.
Тай потисна смеха си и улови Кит за ръкава.
— Хайде — каза, — да се махаме от тук.
— За мен е чест да ви съобщи — каза Хорас Диърборн, — че предложеният Регистър на долноземците е готов да се превърне в действителност.
Не беше лесно да бъде разтълкуван звукът, преминал през редиците на нефилимите, които бяха насядали в Залата на Съвета. На Даяна той приличаше на рева на животно, прогонващо друг звяр от своята плячка.
Хорас беше сключил ръце зад гърба си, а по устните му играеше безизразна усмивка. От лявата му страна стоеше Зара, облечена в пълна центурионска униформа, косата й беше сплетена и увита около главата й. Мануел беше от дясната му страна — с безизразно лице и очи, които грееха от злоба. Изглеждаха като ужасяваща карикатура на семеен портрет.
— Всички институти ще разполагат с кратък срок, за да регистрират местните си долноземци — продължи Хорас. — През първите седмици след влизането в сила на закона, ръководителите им ще трябва да изпълнят квота от регистрации, основаваща се на знанието ни за местните долноземски популации.
Даяна седеше, оставяйки думите да я заливат на вълни от ужас. Погледна към Джия, която седеше на висок дървен стол в края на подиума. Лицето й беше напрегната маска. Нямаше как да не се зачуди дали предложението на Хорас не бе дори още по-крайно, отколкото Джия беше очаквала.
— И ако долноземците откажат? — извика някой от множеството в Залата.
— В такъв случай ще бъдат лишени от защитата, която Съглашенията им осигуряват — отвърна Зара и Даяна се вледени. Без защитата на Съглашенията един ловец на сенки можеше да убие който си поиска долноземец без причина и без последици. — Разбираме, че това ще означава доста работа за институтите, но е важно всички да се включат, за доброто на всички ловци на сенки.
— Всеки регистриран долноземец ще получи номер — продължи Хорас. — Ако долноземец бъде спрян от ловец на сенки, където и да било, по каквато и да било причина, ще трябва да представи номера си.
Този път шумът, преминал през Залата, определено беше по-разтревожен.
— Мислете за него като един вид документ за самоличност — допълни Мануел. — Сигурността и отговорността са два от основните ни приоритети.
— Искам да чуя какво мисли консулът! — провикна се Кармен Росалес Делгадо, която оглавяваше Института в Мексико Сити.
Тя бе майка на Кристина и доста приличаше на дъщеря си.
Лицето на Хорас придоби подразнено изражение. Строго погледнато, като онзи, който предлагаше нов закон, той имаше думата и можеше да говори в продължение на известен брой минути без прекъсване. На Даяна й се струваше, че говори от няколко години.
Той махна нелюбезно към Джия, която стисна здраво облегалките на стола си.
— Моето мнение е, че този закон не е добра идея. Долноземците ще се противопоставят на онова, което в техните очи ще бъде изхвърляне от страна на нефилимите. То установява атмосфера на недоверие.
— То е, защото им нямаме доверие — каза Мануел и от задната част на стаята изригна бурен смях.
Неспособна да търпи повече, Даяна се изправи на крака.
— Имам въпрос към инквизитора!
Хорас я погледна изпод полуспуснати клепачи.
— Ще има време за въпроси и коментари, Даяна.
На Даяна не й хареса начинът, по който натърти името й, сякаш го намираше за отблъскващо. Вероятно Зара му беше наговорила цял куп лъжи за нея: веднъж Даяна я беше унижила пред останалите центуриони. Нарцисисти като Зара не забраняха обиди.