Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Трагедията по подобен начин отначало не е съзнателно литературно описание на определена човешка съдба, а свещена игра. Трагедията не е театрална литература, а религия, която се играе, като се тръгва от митологичната тематика, постепенно се създават диалози и мимически игри-действия, посредством които се предават различни събития, разказва се една история. Но тук няма да привеждаме доказателства за произхода на гръцката драма.
Трагедията и комедията от своето начало се намират в областта на състезанието, а то, както стана ясно, винаги е игра. Поетите си съперничат, когато създават своите творби за Дионисовите състезания. Въпреки че държавата не организира състезанията, тя ги ръководи. Постоянно е имало тълпи второ- и треторазредни поети, които са си съперничили. Непрекъснато са се правили сравнения, а критиката е била изключително взискателна. Публиката разбира всички намеци, реагира на тънкостите на стила и формата, взема активно участие в състезателното напрежение подобно на запалянковци на футболен мач. С голямо напрежение се очаква появяването на новия хор, съставен от граждани, репетирали цяла година.
Съдържанието на самата драма и в частност и на комедията има агонален характер. В нея се представя сражение или се напада някоя личност или мнение. Аристофан насочва своя присмех срещу Сократ или Еврипид.248 Настроението, което създава драмата, е подобно на дионисовски екстаз, празнично опиянение, дитирамбично въодушевление. Актьорът, който поради маската, която носи, е възприеман от зрителите като същество извън ежедневния свят, се пренася в едно друго „аз“, което той вече не представя, а представлява, олицетворява. Зрителите също са напълно увлечени в това усещане. Силата на необикновената дума, прекомерната фантазия и изразите на Есхил в този случай напълно съответстват, защото са породени от свещеността на играта.
Разграничението между сериозност и несериозност изчезва в духовната атмосфера, в която се създава гръцката драма. В творбите на Есхил под формата на игра се предават изключително сериозни преживявания. При Еврипид тонът се колебае между дълбока сериозност и лекомислена игривост. Истинският поет — казва Сократ според Платон — трябва да бъде едновременно трагичен и комичен, а целият човешки живот трябва да се разглежда едновременно като трагедия и комедия.249
IХ. Игрови форми на философията
В средата на кръга, който се опитваме да опишем с помощта на понятието игра, стои фигурата на гръцкия софист. Но софистът е само едно продължение на тази централна фигура, съществуваща още в древния културен живот, която е била наричана поред пророк, шаман, предсказател, чудодеец, поет, но която ние ще наричаме vates. Стремежът за добро представяне и желанието да се обори противникът в публична борба — тези две движещи сили на обществената игра се открояват ярко в дейността на софиста. Не трябва да забравяме, че наименованието софист се използва още от Есхил за описание на двамата мъдри герои — Прометей и Паламед. И двамата с гордост изброяват всички нови знания, открити от тях в полза на човека. Именно тези хвалби относно собствените им знания ги оприличават на късните софисти като Хипий, всезнайко, човек с изключителна памет, владеещ хиляди изкуства. Той се прославил като герой на материалната автаркия — всичко, което той носи, е направено собственоръчно, от всички пазари се връща в Олимпия. Твърди, че може да разговаря на всякакви теми, да отговори на всеки зададен въпрос. Самият той твърди, че не е срещал по-добър от себе си.250 Всичко описано по-горе, е още изцяло в стила на Яйнавалкиа, жреца, който разгадава гатанките на брахманите.
Дейността на софиста се е наричала epideixis — представяне, показно действие, изпълнение. Софистът разполага със собствен репертоар за своите изпълнения. За това той получава хонорар, като някои „изпълнения“ даже си имат твърда цена като петдесетдрахмовата реч на Продик. Горгий е получавал толкова високи хонорари, че е успял да посвети на делфийския бог златна статуя с неговото изображение. Пътуващите софисти — подобно на Протагор — постигат невероятни успехи. Появяването на известен софист в града е цяло събитие. На тях гледат като на чудотворци, сравняват ги с борци, изобщо дейността на софиста протича в истински спортна атмосфера. Публиката ръкопляска и се радва на всеки успешен ход. Това е чиста игра, използват се изрази и думи като клопка251, оборваш противника с нокаут.252 Някои от софистите се славят с това, че задават изключително коварни въпроси, отговорът на които винаги се оказва грешен.
248
Срв. Jaeger, Paideia, p. 463–474.
249
Symp. 223 D, Phileb., 50 B.
250
Kl. Hippias, 368–369.
251
Euthydemus, 303a.
252
Πληγείς, ibid., 303 b. e.