Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

По такъв начин с развитието на поезията — но поезията в широкия смисъл на първоначалната гръцка дума ποίησις — съзнанието за нейния действителен игрови характер не се съхранява навсякъде. Епосът губи своята връзка с играта, когато престава да се декламира в празнично общество, а само служи за четиво. Лириката също почти престава да бъде игрова функция, когато скъсва своите връзки с музиката. Само театърът запазва здрава връзка с играта, понеже запазва игровото действие. Езикът също отразява тази тясна връзка. По-точно латинският език и езиците, които са черпили от неговите извори. Драмата се нарича игра, тя се играе. Интересно, макар и понятно в светлината на246 казаното преди, е, че именно гърците, които са създали драмата в завършената й форма, не използват думата игра за театрално представление или за самото действие. Вече обсъждахме това, че гръцкият език не е създал обща дума игра за цялата игрова област. В известен смисъл това може да се приеме по следния начин: древногръцкото общество като цяло е дотолкова игрово „настроено“ във всичките си прояви, че съзнанието почти вече не е приемало игровото като нещо изключително.

Игровият произход на трагедията и комедията е очевиден. Комедията се появява в Атина от веселите homos по време на Дионисовите празненства. Доста по-късно комедията става съзнателна литературна практика. Но още по времето на Аристофан тя разкрива разнообразни следи на своето дионисовско свещено минало. Тези следи изпъкват ясно в шествието на хора, наречено парабаза, където има преки издевателства и подигравки с публиката, като жертвите са сочени с пръст, фалос-костюмите на артистите, носените маски с образи на животни са древни черти. Със своите Оси, Птици, Жаби Аристофан се придържа към свещената трагедия на изобразяване чрез животински форми. Древната комедия с нейното цензуриране на обществото и хапливи насмешки изцяло принадлежи в сферата на обидните, предизвикателни, но същевременно празнични надпявания, за които споменахме преди. Роберт Шумпфл в своята студия „Kultspiele der Germanen als Ursprung des mittelalterlichen Dramas“247 построява много убедително една до голяма степен вероятна хипотеза за германската култура, вървяща успоредно с гръцката комедия.