Кралица на въздух и мрак [bg]

Хейл се смръщи подразнено. Изглеждаше както винаги — нисък, с люспеста кожа и очи със змийски зеници. Носеше костюм на тъмно райе, който, предполагаше Кит, трябва да беше претърпял сериозно прекрояване, за да му стане. Повечето хора не бяха високи и широки един метър.

Елфът пука се беше върнал заедно с Хейл и отново се облягаше безмълвно на стълба, а тъмните му очи проблясваха.

— Докажи, че си Кит Рук — заяви Хейл. — Каква е паролата?

— Няма да го кажа. Никога няма да го кажа — рече Кит.

— Каква е паролата? — попита Тай отново.

— Просто ни пусни да влезем — рече Кит. — Не искаме неприятности.

Хейл издаде лаещ смях.

— Не искате неприятности? Вие двамата? Майтапиш ме. Имаш ли представа какъв хаос посяхте в Лондон? Съсипахте имущество, нападнахте продавачи, а ти — той посочи Тай — унищожи голям запас от феи за продан. Мразя и двама ви. Вървете си.

— Изслушай ме — не отстъпваше Кит. — Помниш ли, когато онази фея опожари половината пазар, а на следващата година я приеха с отворени обятия, защото имаше изобилен запас от кокоши зъби? Помниш ли върколака и ламата и какво се случи тогава? На него не му беше забранено да влиза, защото знаеше къде да намери сребърен прах.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Хейл, а после въздъхна. — Господи, ще ми се да имах пура. Наложи се да ги откажа.

— Естеството на Пазара е съвсем простичко — заяви Кит. — Всичко е добре, стига да изкараш печалба. Нали?

— Така е — съгласи се Хейл. — Поради което търпяхме Джони Гук. Търпяхме ви, защото ловците на сенки не ви бяха намерили. Ала ето че го направиха, а от него до това да откриеш кой си наистина не е голямо разстояние…

— Какво означава това? — попита Тай.

Вятърът се беше усилил и развяваше косата му като гирлянди.

— Нищо не е безплатно — заяви Хейл с раздразнението на човек, който беше казал твърде много и освен това искаше пура, но ги беше отказал. — Освен това парите ти не струват тук, Гук. — Той махна с ръка към Тай. — Възможно е да получа нещо в замяна на кльощавото ти приятелче в правилните среди, но не е достатъчно.

— Чисто хипотетично, колко? — попита Тай заинтригувано.

Хейл придоби мрачно изражение.

— Не толкова, колкото бих взел за Ема Карстерс… още повече за главата й.

Тай пребледня и Кит го усети — това беше мигът, в който Тай си спомни, че Пазарът беше наистина опасно място. Че всичко това бе наистина опасно. Кит почувства как ситуацията му се изплъзва.

— Никакви глави. Вижте, баща ми не се доверяваше на никого, господин Хейл. Знаете го. Беше изпокрил повечето от скъпоценните си вещи из Лос Анджелис, заровени по места, където според него никой никога нямаше да ги намери.

— Слушам — рече Хейл.

Това беше наистина рискованата част, знаеше Кит.

— Една от тях е тук, на Пазара на сенките. Инкрустирано с рубини копие на Червените свитъци. — Елфът пука подсвирна, ниско и продължително. — Ще ви го дам безплатно. Всичко, което трябва да направите, е да ни пуснете обратно на Пазара. Свободна търговия.