Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Куестър поклати глава.
— Главно поради неразбиране. Народът на езерната страна се състои от вълшебни същества, които владеят магия, каквато останалите хора от долината не владеят и никога няма да владеят. Хората от езерната страна са избрали сами изгнаничеството от един свят, възприеман от повечето като съвършен, свят, който е надвременен и неизменен, свят, където можеш да бъдеш безсмъртен. Населението на езерната страна живее различно от останалите и разбира по различен начин кое е важно в живота. Всичко това води до недоверие, ревност, съперничество — все разрушителни чувства.
— Проблемът има и друга страна, разбира се — намеси се Абърнати зад гърба на Куестър. — Народът на езерната страна винаги е имал трудности в общуването с другите от Ландовър. Те си остават изолирани, но настояват техните ценности да се наложат, докато те като народ си остават обособени. Обвиняват останалите, че разпространяват болестта и поразата чрез лошо отношение към земята и водата, но въпреки това си стоят скрити сред своите мъгли и гори.
Бен се навъси.
— Наистина ли замърсяването, от което се оплакват, е толкова голямо?
Куестър сви рамене.
— Доста голямо. Лордовете на Зеленоречието опустошават земята чрез своите стопанства и добитък и убиват горските животни за месо. Троловете прекопават планините на север за руда и техните отпадъци отравят изворите, които напояват долината. Другите също имат своя принос.
— Трудно е да се угоди на всички, ваше величество — тихо добави Абърнати, присвил замислено очи под рунтавите си вежди.
— Мъдри слова — Бен внезапно се улови, че мисли за живота в Чикаго, който бе напуснал. — Колкото повече се променят нещата, толкова повече проличава, че са неизменни. — промърмори той.
Куестър и Абърнати се спогледаха.
— Ваше величество? — обърна се към него Куестър.
Бен се изправи, изтегна се и тръсна глава. — Остави това. Кога ще започнат празненствата?
— Съвсем скоро, ваше величество — отвърна магьосникът.
— Една баня, ваше величество? — веднага предложи Абърнати. — Може би ще се преоблечете?
— И двете. И очаквам да чуя от вас предложения как да угодим на всички, за да ги накараме да признаят короната, дявол да я вземе!
Буниън и Парснип просъскаха и с готовност се усмихнаха насреща му. Бен им отправи мрачен поглед и тръгна да излиза от стаята, но се спря.
— Вижте, не бих имал нищо против да променя решението на Речния господар, макар че много не ми се вярва — той помълча, размишлявайки. — И все пак с колко време разполагам тази вечер?
— Празненствата обикновено продължават цяла нощ, ваше величество — отвърна Куестър.
Бен уморено въздъхна.
— Ужас — промърмори той и излезе от стаята.
Предсказанието на Куестър се оказа вярно до най-малките подробности. Празненството започна непосредствено след залез слънце в продължи до зори. На пръв поглед то се провеждаше в чест на посещението на ландовърския крал, но Бен остана определено с впечатление, че населението на езерната страна бе готово да празнува по всеки повод. Нито редът, нито организацията и продължителността на празненството не бяха съобразени с него.
Празненствата започнаха с процесия. Бен бе настанен в амфитеатъра, заедно с членовете на малката му дружина, Речния господар и неговото семейство, сред които и Уилоу, и няколкостотин други, включително деца и младежи, с факли и цветни знамена, които нахлуха откъм откритата страна и обкръжиха арената всред калейдоскопични цветове и светлини и запяха. Образуваха се концентрични окръжности, които започнаха бавно да се въртят една покрай друга, и събраните хора ги приветстваха. Един оркестър от флейти, рогове, струнни инструменти и кавали свиреше точно под мястото на Бен. Музиката бе силна и увлекателна и определяше ритъма на цялата процесия, като постепенно ускоряваше темпото.
Широките концентрични окръжности започнаха да се разделят на по-малки кръгчета и маршируващите затанцуваха и се завъртяха сред тревите. Факлите и знамената пърхаха над главите им, с ускоряване ритъма на музиката. Из арената и нагоре към седалките на амфитеатъра свободно се разливаше вино и бира, тъй че накрая всички се присъединиха към песните и пляскането. Звуците се издигаха и отекваха сред гигантските горски дървета на Елдъру и изпълваха нощта, докато заглушиха всеки друг шум. Мъглите се разпръснаха и луните на Ландовър озариха небето — ярки цветни кълба, които висяха окачени като огромни балони. Потоци светлина с цветовете на дъгата се процеждаха през клоните на дърветата и се сливаха със светлината на факлите, за да разпилеят мрака.