Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Добре дошъл, ваше величество — поздрави Речният господар, когато Бен и другарите му приближиха. Той леко се поклони, само с кимване, и другите също се поклониха.
— Добре дошъл в Елдъру.
Опитвайки се да скрие изненадата от срещата си с Уилоу, Бен положи нечовешко усилие да съсредоточи разсеяните си мисли.
— Благодаря за гостоприемството. Благодаря и за това, че бях приет във вашия дом без предварително предупреждение.
Речният господар се засмя. Това бе силен, сърдечен смях, който разтърси целия амфитеатър, ала грапавото му лице си оставаше като каменно.
— Прави ви чест, че изобщо сте се потрудили да дойдете, ваше величество. След смъртта на стария крал вие сте първият, който идва тук. Наистина щях да проявя негостоприемство, ако откажех да ви приема след толкова дълго очакване.
Бен учтиво се усмихна, но усмивката отстъпи пред шока, когато забеляза, че Речният господар има хриле отстрани на шията си.
— Явно очакването е било дълго за всички — едва успя да каже той.
Речният господар кимна.
— Твърде дълго — той се обърна. — Това е моето семейство, ваше величество — моите жени, деца и внуци. Мнозина от тях никога не са виждали крал на Ландовър и помолиха да присъстват.
Той ги представи един по един и хрилете отстрани на шията му леко потрепваха при говоренето. Бен търпеливо го изслуша и кимаше на всеки поотделно. Кимна също и на Уилоу, когато тя пристъпи напред и усети как огненият й поглед целия го изгаря. Когато Речният господар приключи с представянето, Бен представи собствената си дружина.
— Всички са добре дошли — откликна Речния господар и подаде ръка на всеки поотделно. — Тази вечер ще има празненство и процесия във ваша чест. Чувствайте се в Елдъру като у дома си, докато сте сред нас — той отправи към Бен нещо, което можеше да мине за усмивка. — А сега мисля, че трябва да поприказваме за онова, което ви е довело тук, ваше величество. Традиция е в езерния район да се говори по работа направо и без отлагане. Докато вашите спътници бъдат настанени в селището, ние с вас можем да проведем нашите разговори — двамата насаме. Съгласен ли сте?
Бен кимна.
— Да.
Той стрелна с очи Куестър, за да види дали магьосникът одобрява. Куестър не можеше да му бъде от помощ в случая. Знаеше какво се изисква от него и знаеше също, че трябва да го направи сам. Освен това Речния господар не изглеждаше неприятен, ако не се вземеха под внимание смътните намеци на Абърнати.
Речния господар отпрати семейството си с нареждания да съпроводят Куестър, Абърнати и коболдите до техните квартири. После се обърна към Бен.
— Не искате ли да разгледате селището, докато приказваме, ваше величество? — запита той.
Това бе по-скоро предложение, отколкото въпрос, и все пак Бен кимна в знак на съгласие. Речния господар му махна да го последва в тунелите, които минаваха под амфитеатъра, и той го последва безмълвно. Хвърли един последен поглед на Уилоу, която гледаше подире му, застанала сред златистата мараня, и подир туй сенките се сгъстиха край него.
Когато излезе от другия край на тунела, Речния господар го поведе покрай брега на един канал, обграден от цветни лехи и жив плет, грижливо подрязани и отглеждани, който извеждаше в парк, обграждащ амфитеатъра. В парка играеха деца — малки гъвкави силуети, различни на ръст и вид, което отразяваше различния им произход. Гласовете им бяха звънливи и весели в почти тихия следобед. Бен се усмихна носталгично. Отдавна не беше чувал детска глъчка. Ако не се смята различният им вид, те много напомняха децата от неговия свят.
Ала сега, разбира се, това бе неговият свят.
— Аз зная, че сте дошъл в Елдъру, за да поискате от мен да ви засвидетелствам вярност към трона, ваше величество — неочаквано заяви Речният господар. Сребристото му лице приличаше на плътно прилепнала, безизразна маска. Изразът на лицето му сякаш никога не се променяше и не издаваше мислите му. — Зная също, че първо сте ходили при лордовете на Зеленоречието със същата молба и тя е била отхвърлена — Бен го стрелна с очи, но Речният господар не отвърна на погледа му, а само сви рамене. — О, няма защо да се учудвате, че зная тези неща, ваше величество. Аз принадлежа изконно на вълшебния свят и все още обладавам част от магията, която владеех на времето. Мога да виждам в повечето части на долината.
Той замълча и веднага сведе разговора до изграждането на парка и системата от канали, които минаваха през Елдъру. Бен търпеливо го изслуша, виждайки, че той смята да наложи собственото си темпо на разговора и с удоволствие му предостави тази възможност. Излязоха от парка в брястова горичка, която граничеше с гигантските дървета, обграждащи селището.