Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Много добре, ваше величество. Няма нищо да загубя, ако ви дам възможност да опитате. Обещайте ми нещо и аз ще призная вашата власт. Направете така, че замърсяването да спре. Прекратете разпространението на болестта. Накарайте останалите обитатели на тази долина да обещаят, че ще работят заедно с нас за опазването на земята. Когато направите това, аз ще се поставя в служба на короната.
Той му протегна ръката си.
— Договорихме ли се, ваше величество? Бен силно стисна ръката му.
— Договорихме се, Речни господарю.
Те разтърсиха ръцете. Детски смях нежно прозвъня в далечината. Бен си отдъхна. Беше изтръгнал още едно условно обещание за вярност. Приличаше на човек, който строи дом от картон.
Той се усмихна по най-куртоазен начин на Речния господар.
— Вие сигурно не знаете как може да се запази Зеленоречието от набезите на дракона, нали?
ЕЛДЪРУ
Речният господар не знаеше как да се прогони драконът от Зеленоречието. И, доколкото му бе известно, никой не знаеше това. Нощната сянка може и да знае, оазмишляваше той, докато водеше Бен обратно през брястовата горичка до парка с децата. Вещицата от Дълбокия свлек владееше магия, която я правеше по-силна от всяко друго създание в долината — макар че дори Нощната сянка не се бе осмелявала да се опълчи срещу Страбо. Във всеки случай, Нощната сянка едва ли щеше да се съгласи да му помогне, дори и да знаеше как. Тя винаги бе мразила кралете на Ландовър, защото имаха власт, над Паладин, а Паладий бе по-могъщ от нея.
Всичко се мени, мрачно си помисли Бен.
Съществували и вълшебниците, допълни Речния господар, сякаш едва сега му бе хрумнало. Вълшебниците винаги упражнявали власт над драконите. Тъкмо затова и драконите избягали или били прогонени от техния свят и дошли в долината. Но вълшебниците също нямало да помогнат на Бен. Те не помагали на никого, ако сами не решат. Вълшебниците обитавали мъглите, скрити в своя извънвременен, неостаряващ свят, и живеели по свои собствени закони. Бен дори не можел да стигне до тях, за да поиска помощта им. Досега никой, стъпил във вълшебния свят, не се бил завръщал оттам.
Двамата вървяха през Елдъру — Речния господар разказваше историята на града и своя народ, а Бен се питаше как ли ще успее да стане истински крал. Следобедът се изнизваше. Въпреки че градът бе прелестен и вълнуващ, за Бен разходката бе губене на време. Той чинно слушаше, коментираше, когато бе нужно, задаваше съответните въпроси и чакаше търпеливо като светец да му се удаде възможност да поднесе своите извинения и да си тръгне.
Такава възможност не му се удаде. Падна здрач и Речния господар го настани в своите покои за през нощта. Това бе едноетажна къща с няколко открити веранди, уединени градини и внушителна гора от сини дъбове. Над тях ярко осветените алеи на града се виеха в мъглата под горския покрив като бледозлатисти дъги. Смях и безгрижни разговори долитаха от мрачините. За някои денят бе приключил.
Бен се настани в къщата. Дневната светлина бързо гаснеше и отстъпваше на нощта. Обещанието на Речния господар за вечерно празненство му тежеше като камък. Последното нещо, което имаше желание да прави, беше да празнува.
Когато влезе, останалите членове на малката му дружинка го очакваха. Той небрежно ги поздрави и се отпусна в удобен люлеещ се стол, покрит с възглавници.
— Отново се провалих — уморено съобщи Бен. Куестър седна насреща му.
— Отказа ли да се закълне във вярност към престола, ваше величество?
— Общо взето. Обеща да ми даде обет за вярност, само ако успея да накарам останалите народи да не замърсяват долината и да дадат обет, че ще работят съвместно с народа на езерната страна за опазване чистотата на долината.
— Предупредих ви, че ще имате трудности с него, ваше величество — триумфиращо заяви Абърнати. Бен го погледна. Доколкото си спомняше, предупреждението на кралския писар се отнасяше до нещо различно, но нямаше смисъл да се спори по въпроса.
— Според мен сте се справили доста добре, ваше величество — заяви Куестър, без да обръща внимание на Абърнати.
Бен се разсърди.
— Куестър, моля те…
— Говоря сериозно, уверявам ви — веднага добави магьосникът. — Страхувах се, че ще ви откаже безусловно. Той беше лоялен към стария крал от уважение към една монархия, управлявала в продължение на стотици години, а и защото не желаеше да си навлича неприятности, ако откаже да се подчинява. Ала народът на езерната страна никога не е бил свързан с останалите, нито е бил приеман от тях.
— И Речния господар каза нещо в този смисъл. Защо е възникнал такъв проблем?