Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Аз уважавам инициативата и куража, които сте проявили, предприемайки вашето пътуване до народите на долината, ваше величество — върна се Речния господар на повода за посещението на Бен. — Вярвам, че вие сте по-силен човек от онези, които претендираха за престола на Ландовър преди вас. Вашите действия в Риндуеър във всеки случай говорят за това. Смятам също, че сте прям и решителен човек, тъй че ще ви спестя уклончивите дипломатически маневри. Аз съм обмислил вашето предложение — знаейки какво е то, както казах — и не мога да го приема.
Те продължиха да вървят в мълчание. Бен беше потресен от изненада.
— Мога ли да запитам защо? — рече най-сетне той.
— Не виждам какво ще спечеля, ако го приема.
— Мога да ви докажа, че ще имате не една полза.
Речния господар кимна.
— Да, зная. Ще ми докажете, че количеството прави силата — че централизираната власт ще бъде от полза за народа на тази страна. Ще ми докажете, че между населението на страната не може да има доверие, докато няма крал. Ще изтъкнете, че сме застрашени отвън от съседните светове и отвътре от Марк и неговите демони. Ще изтъкнете, че земята е налегната от пораза, причинена от отслабването на магията, и че е застрашена от унищожение — той погледна към Бен. — Правилно ли изложих аргументите, които смятахте да изтъкнете?
Бен кимна бавно.
— Как бихте им отговорили?
— Ще ви разкажа една история.
Речния господар забави ход и отведе Бен до скамейка, издялана от масивна скала. Седнаха.
— Народът на езерния район е дошъл от вълшебния свят, ваше величество, в толкова отдавнашни времена, че са забравени от всички, освен от нас. Ние сме вълшебни същества, които са предпочели да живеят в света на хората. Станали сме смъртни по свой избор, преминавайки през прохода на времето, докато в миналото сме били безсмъртни. Ние сме природни духове — духове на горите, земята и водата — водни духове, нимфи, русалки, наяди, самодиви и десетки други. Ние сме напуснали вълшебния свят и сме приели езерната страна за своя родина. Ние сме я направили такава, каквато е — страна на красота, благодат и здраве. Направили сме я такава, защото нашето предназначение бе да дойдем в Ландовър и да вдъхнем живот не само на езерната страна, но и на цялата долина.
Той замълча.
— Ние имаме тази сила, ваше величество, силата да вдъхваме живот — той се наведе близо до Бен като вдъхновен учител към своя ученик. — Не сме загубили цялата си магия, както виждате. Все още притежаваме силата да лекуваме. Можем да вземем една земя, която страда от болест и пораза, и да я излекуваме. Елате за малко с мен да видите какво имам предвид.
Той се изправи и отиде наблизо до едни храсталаци в покрайнините на брястовата горичка. По листата се забелязваха следи от повяхване и петна, каквито имаше по сините дъбове, които Бен бе забелязал по време на пътуването си до Сребърния дворец.
— Забелязвате ли болестта по листата? — попита Речният господар.
Той протегна ръка и положи длан върху храста, близо до корена. Лицето му бе съсредоточено. Забави дишане и наведе глава, докато брадичката му опря в гърдите. Храстът бавно се раздвижи, откликвайки на докосването му. Увяхването и петната изчезнаха, цветът му се върна и храстът отново се възправи в следобедното слънце.
Речния господар се изправи.
— Ние имаме способността да лекуваме — повтори той. В погледа му още се забелязваше напрежение. — Бихме я използвали за доброто на цялата земя, ако ни се даде възможност. Но мнозина не ни се доверяват, а много други не се интересуват изобщо от нашата работа. Предпочитат да си стоим в езерния регион и ние зачитаме тяхното желание. Щом ни смятат за опасни, само защото сме различни, тогава нека бъде така. Ала те няма да могат да просъществуват сами, ваше величество. Продължават да нанасят вреда на земята, когато я обработват. Болестта по земята се разпространява от тяхната безотговорност и незачитане. Причиняват поражения не само на собствените си земи в долината, но също и на нашите — на реките и горите, които ни принадлежат!
Бен кимна. Може би помежду им имаше все пак някои общи неща.
— Вашият свят не е чак толкова различен от нашия, Речни господарю. В моя свят също имаше мнозина, които замърсяваха земята и водата и по този начин застрашаваха здравето и живота на останалите.
— В такъв случай, ваше величество, ще разберете края на моята история — Речния господар го погледна право в очите. — Езерният регион принадлежи на нас — на народа, който живее тук и се грижи за него. Това е нашата родина. Ако другите хора от долината предпочитат да унищожават своята родна земя, това не ни засяга. Ние притежаваме способността да лекуваме нашите реки и гори и ще го правим, докато бъде необходимо. Западането на магията след смъртта на стария крал не ни създаде по-голям проблем от онзи, който вече съществуваше. Лордовете на Зеленоречието, троловете, коболдите, гномите и всички останали бяха започнали да причиняват поражения в Ландовър много по-рано. За нас нищо не се е променило. Винаги сме били отделен народ и смятам, че винаги ще си останем такъв.