Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Той бавно поклати глава.
— Желая ви успех, ваше величество, но аз няма да ви дам залог за своята вярност. Вашето възкачване на престола на Ландовър не променя нищо за народа от езерната страна.
Бен погледна отново към храста, който Речния господар бе излекувал, после скръсти ръце на гърди с много сериозен вид.
— Аз бях уведомен от Куестър Тюс, че Речния господар и неговият народ работят за лекуване на болестта, която се разпространява из целия Ландовър. Ала не е ли истина, че вашата работа за преодоляване на болестта става все по-трудна с всеки изминал ден? Загубата на магията позволява на болестта да се разпространява твърде бързо, Речни господарю. Ще дойде ден, когато дори и вашите умения няма да бъдат достатъчни, ден, когато поразата ще стане толкова силна, че магията на земята ще загине.
Лицето на Речния господар остана каменно.
— Други може и да загинат, защото не притежават способност да оцелеят, ваше величество. С нас няма да стане така.
Бен се намръщи.
— Това заявление на независимост изглежда прекалено оптимистично, не мислите ли? Ами какво ще кажете за Марк и неговите демони? И тях ли можете да надживеете? — в гласа му се усещаше леко раздразнение.
— Те дори не могат да ни видят, ако ние не поискаме това. Можем да изчезваме сред мъглата мигновено. Те не представляват заплаха за нас.
— Наистина ли? Ами ако окупират Елдъру?
— Тогава ще си построим друг. Правили сме го и преди. Земята винаги предоставя средствата съществуване, когато притежаваш магия.
Неговата спокойна увереност можеше да изведе всеки от равновесие. Той беше олицетворение на прословутия учен, който живее между кориците на книгите си и не вижда нищо друго от света. Излизаше, че скептицизмът на Абърнати има основание. Бен напрегнато мислеше, опитвайки се да изтъкне всякакви аргументи, но ги оборваше на минутата. Очевидно Речния господар бе взел решение да не се обвързва с вярност пред никой крал на Ландовър и едва ли имаше нещо, което да промени решението му. И все пак Бен знаеше, че трябва да намери начин.
Нещо му просветна в съзнанието.
— Ами причината, която преди всичко ви е довела в Ландовър, Речни господарю? Работата, която сте дошли да вършите тук?
Изваяното лице го погледна замислено.
— Моята работа ли, ваше величество?
— Вашата работа — работата, която е довела целия ваш народ от вълшебния свят в Ландовър. Какво става с нея? Вие сте се отказали от рая и вечността, от безсмъртен живот, за да преминете в един свят на времето и смъртта. Приели сте човешки живот. Направили сте го, защото сте искали да прочистите Ландовър, да върнете на нейната земя дърветата, планините и водите, здравето и живота! Не зная защо сте направили такъв избор, но сте го направили. А ето че сега ми говорите, че сте се отказали! Не ми изглеждате такъв човек. Наистина ли желаете да седите със скръстени ръце и да оставите цялата долина да бъде обхваната от болест и тление, само за да Докажете нещо? Ако болестта се разпространи твърде много и проникне твърде надълбоко, откъде ще намерите магията, с която да я излекувате!
Речния господар го гледаше безмълвно, а лицето му леко се смръщи, в очите му се забеляза следа на неувереност.
Бен бързо настъпи.
— Ако ми засвидетелствате вашата вярност, аз ще сложа край на замърсяването на водите и горите. Ще спра разпространението на болестта — и не само тук, в езерната страна, но и в цялата долина.
— Благородна амбиция, ваше величество — Речния господар изглеждаше дори малко тъжен. — А как ще сторите това?
— Ще намеря начин.
— Но как? Вие не притежавате дори малкото магия, която притежаваше старият крал и която му даваше власт над Паладин. Вие носите медальона — виждам го през туниката ви — но за вас той не е нищо повече от символ на вашия пост. Ваше величество, вие сте крал само на думи. Как бихте осъществили онова, което обещавате?
Бен си пое дълбоко дъх. Думите бяха оскърбителни, но той се постара гневът да не се усети в гласа му.
— Сега не зная, но ще намеря начин.
Речния господар остана смълчан за момент, потънал в размисъл. После бавно кимна. Думите му бяха тежки и внимателно премерени.