![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Вярно бе и Ема го знаеше. Парабатайската руна не беше в Сивата книга. Но същото важеше и за руната на обединението, която Клеъри беше създала, а тя се смяташе за универсално добро.
Кралицата изкривяваше истината, за да я нагоди към собствените си интереси, както правеше винаги. Очите й, приковани в тези на Ема, бяха късчета син лед.
— Виждам, че не разбираш — рече тя. — Но и това ще стане.
Преди Ема да успее да възрази, Нене я улови за ръка.
— Ела — промълви тя. — Докато кралицата все още е в добро настроение.
Ема хвърли поглед към Джулиън. Не беше помръднал от мястото си, гърбът му беше изпънат, погледът — прикован твърдо в кралицата. Ема знаеше, че би трябвало да каже нещо. Да се възпротиви, да настоява, че няма начин, независимо какво зависеше от това, което би оправдало разкъсването на всички парабатайски връзки по света.
Дори ако това щеше да ги освободи. Дори ако това щеше да й върне Джулиън. Не можа да изрече нищичко. Излезе от тронната зала заедно с Нене, без да каже нито дума.
10
Над храм, над купол, над стени
При вида на Пазара на сенки Кит почувства как гърдите му се свиха от усещането за нещо познато. Беше типична лосанджелиска нощ — температурата беше паднала веднага щом слънцето залезе и през празния парцел, където беше Пазарът, повяваше хладен вятър и караше десетките елфически камбанки, които висяха от ъглите на покритите с бял брезент сергии да звънят.
На задната седалка на колата от Юбер, Тай беше преливал от едва потисната възбуда през целия път до тук. За да се справи с нея, беше навил ръкава на Кит и му беше направил няколко руни. Кит имаше три от тях: за нощно виждане, за пъргавост и една, която се наричаше „Талант“ и която според Тай щяла да го направи по-убедителен. Сега те се взираха в Пазара, след като колата ги беше оставила на „Кендъл Али“. И двамата носеха мундански дрехи — дънки, якета и високи обувки.
Ала Тай все още видимо беше ловец на сенки. Държеше се като такъв, ходеше като такъв и изглеждаше като такъв, виждаха се дори руни по деликатната кожа на врата и китките му. Както и синини… синини по ръцете му, каквито никое мунданско момче не би могло да има, освен ако не беше член на някой незаконен боен клуб.
Не че би имало особена полза, ако ги беше покрил — ангелското наследство на нефилимите като че ли се процеждаше от самите им пори. Кит се зачуди дали и с него вече беше така.
— Не виждам никаква порта — каза Тай, въртейки глава.
— Те са… метафизични. Не са точно истински — обясни Кит.
Вървяха към онази част от Пазара, където се продаваха отвари и талисмани. На сергия, обвита в пълзящи храсти с розови, червени и бели рози, се продаваха любовни талисмани. На друга, с бяло-зелен сенник, имаше амулети за късмет, а зад дантелените завеси на трета, перленосива, се предлагаха по-опасни артикули. Черните магии и заклинанията за смърт бяха забранени на Пазара, но правилата не се прилагаха строго.
На стълба на една улична лампа недалече от тях се облягаше елф пука и пушеше цигара. Зад него алеите на Пазара приличаха на малки, облени в светлина улици, мамещи Кит с викове: „Елате да си купите!“ Гласове се надвикваха, украшения дрънчаха и тракаха, билки и тамян изпълваха въздуха с уханието си. Кит почувства копнеж, примесен с тревога. Хвърли кос поглед на Тай. Все още не бяха влезли на Пазара. Дали си мислеше колко много мрази Лондонския пазар, как той го беше накарал да се облее в пот, обзет от паника, защото имаше твърде много шумове, твърде много светлини, твърде много напрежение, твърде много всичко.
Щеше му се да го попита дали е добре, но знаеше, че другото момче не би искало това. Тай се взираше в Пазара, напрегнат от любопитство. Кит се обърна към елфа пука.
— Вратарю. Молим да бъдем допуснати на Пазара на сенките.
Тай начаса насочи вниманието си към тях. Елфът пука беше висок, мургав и слаб, в дългата му коса бяха вплетени бронзови и златни нишки. Беше обут в лилав панталон и не носеше обувки. Стълбът, на който се облягаше, беше между две сергии и препречваше входа към вътрешността на Пазара.
— Кит Рук — заяви той. — За нас е голяма чест, че не сме напълно забравени от някой, който ни напусна, за да заживее сред ангелите.