Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Слъгхорн се поклони леко на Хърмаяни след като свърши да говори. Беше така сякаш Рон го нямаше, Слъгхорн почти не го погледна.
— Аз не мога да дойда, професоре. — каза Хари изведнъж. — Имам наказание със професор Снейп.
— О, боже! — каза Слъгхорн, като лицето му веднага стана унило. — Боже, боже, разчитах на теб, Хари! Е, сега ще се наложи да разменя няколко думи със Сивириъс и да му обясня положението. Сигурен съм, че ще го убедя да отмени наказанието ти. Ще ви видя двамата по-късно.
Той се забърза навън от залата.
— Няма никакъв шанс да убеди Снейп. — каза Хари в мига, когато Слъгхорн вече не можеше да ги чуе. — Това наказание вече бе отменено веднъж. Снейп го направи за Дъмбълдор, но не би го направил за никой друг.
— Иска ми се да дойдеш. — каза Хърмаяни разтревожено, Хари знаеше, че си мисли за Маклагън.
— Съмнявам се, че ще си сама, Джини сигурно ще бъде поканена. — тросна се Рон, който изглежда не приемаше лесно, че не е бил забелязан от Слъгхорн.
След вечеря те се върнаха в кулата на Грифиндор. Общата стая бе претъпкана, след като повечето ученици бяха свършили с яденето, но те успяха да намерят три места и да седнат. Рон, който бе в лошо настроение след срещата със Слъгхорн, скръсти ръце и се загледа в пода. Хърмаяни се протегна и взе вечерното издание на Пророчески вести, което някой бе оставил на стола.
— Нещо ново? — каза Хари.
— Не съвсем… — Хърмаяни бе отворила вестника и преглеждаше вътрешните страници. — О, виж, татко ти го има, Рон… добре е — прибави тя бързо, след като Рон погледна тревожно. — Казват само, че е бил на посещение в къщата на Малфой. „Второто претърсване на къщата на смъртножадните изглежда не е дало никакви резултати. Артър Уизли от Отдела за Откирване и конфискуване на Фалшиви защитни заклинания и Защитни предмети каза, че хората му са работили над поверителна информация“…
— Да, моята! — каза Хари — Аз му казах на Кинг крос за Малфой и за странните неща, които бе опитал да накара Боргин да поправи! Е, ако не е било в къщата им, значи го е донесъл в Хогуордс със себе си…
— Но как би могъл да направи това, Хари? — каза Хърмаяни оставяйки вестника с изненадан поглед — Всички бяхме претърсени, когато пристигнахме нали?
— Бяхте ли? — каза Хари спомняйки си. — Аз не бях!
— О да, разбида се, че не беше, забравих, че закъсня. Ами Филч ни претърси всички с тайни детектори, когато влязохме във входната зала. Който и да било тъмен предмет би бил намерен. Знам го, защото Краб имаше съсухрена глава, която бе конфискувана. Виждаш ли, Малфой не може да е внесъл нищо опасно.
За момент поставен в трудно положение, Хари гледаше Джини Уизли, която си играше наоколо с Арнолд, пухчето, докато търсеше нещо, с което да възрази.
— Тогава някой му е изпратил сова. — каза той — Майка му или някой друг.
— Совите също се проверяват. — каза Хърмаяни. — Филч ни го каза, докато мушкаше онези Тайни детектори, навсякъде, където може да стигне.
Наистина опроверган този път, Хари не намери нищо друго да каже. Изглежда нямаше никакъв начин Малфой да може да внесе опасен или Тъмен предмет в училището. Той погледна с надежда към Рон, който съдеше със скръстени ръце, гледайки Лавендър Браун.
— Сещаш ли се за начин, по който Малфой…?
— О, стига Хари. — каза Рон.
— Виж, не е моя вината, че Слъгхорн е поканил Хърмаяни на тъпия си прием, никой от нас не искапе да отиде, знаеш го! — каза Хари разпалено.
— Е, аз не съм поканен на никакви приеми — каза Рон, вдигайки се на крака отново — Мисля, че ще си легна.
Той се отправи към вратата на момчешките спални, оставяйки Хари и Хърмаяни загледани в него.
— Хари, — каза новият гончия, Демелза Робинс, появавяйки се изведнъж до рамото му. — Имам съобщение за теб.
— От професор Слъгхорн? — попита Хари с надежда.
— Не, от професор Снейп. — каза Демелза. Сърцето на Хари посърна. — Каза да отидеш в кабинета му в осем и половина довечера, заради наказанието ти… ъъ… без значение колко покани за приеми си получил. И искаше да знаеш, че ще вадиш изпечени пихтиести червеи от хубави, за да се ползват по Отвари и… и каза, че нямало нужда да си носиш защитни ръкавици.
— Ясно — каза Хари мрачно — благодаря ти много, Демелза.
12. Сребро и опали
Къде беше Дъмбълдор и какво правеше? Хари видя директора само два пъти през следващите няколко седмици. Той вече рядко се появяваше и по време на хранене, и Хари беше сигурен, че Хърмаяни е права, мислейки, че той напуска училището за цели дни. Дали Дъмбълдор беше забравил за уроците, които трябваше да предава на Хари? Дъмбълдор беше казал, че уроците имат нещо общо с предсказанието. Хари се чувстваше поддържан, утешаван, а сега — леко изоставен.