Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Какво значение има дали е написано на ръка? — каза Хари, като предпочиташе да не отговаря на останалата част на въпроса.
— Защото вероятно не е одобрено от Министерството на магията — каза Хърмаяни.
— И също — добави тя, докато Рон и Хари извъртяха очи, — защото започвам да мисля, че този персонаж — Принцът — е бил малко странен.
Едновременно Хари и Рон я надвикаха.
— Беше смешно! — каза Рон, изсипвайки бутилка с кетчуп върху наденичките си.
— Беше просто за шега, Хърмаяни, това е всичко!
— Да обръщаш хора с главата надолу? — каза Хърмаяни — Кой ще си губи времето и енергията да измисля магии като тази?
— Фред и Джордж — каза Рон, свивайки рамене, — това е в техен стил. И ъъъ…
— Баща ми — допълни Хари. Тъкмо се беше сетил.
— Какво? — казаха Рон и Хърмаяни в един глас.
— Баща ми е използвал това заклинание. — каза Хари. — Аз… Лупин ми каза.
Последната част беше лъжа. Всъщност Хари беше видял баща си да използва това заклинание срещу Снейп, но никога не беше казвал на Рон и Хърмаяни за екскурзията си в мислоема. Сега обаче го освети прекрасна идея. Беше ли възможно, нечистокръвният Принц да е…?
— Може баща ти да го е използвал, — каза Хърмаяни — но той не е единствения. Виждали сме толкова много народ да го използват, в случай, че си забравил. Висящи хора във въздуха. Карайки ги да се носят наоколо, заспали, безпомощни.
Хари се втренчи в нея. Сякаш му прималя, когато той също си спомни поведението на смъртожадните по време на Световното по куидич. Тогава Рон му се притече на помощ.
— Тогава беше различно. — каза той. — Те злоупотребяваха с него. Хари и баща му просто се забавляваха. Ти не харесваш Принца, Хърмаяни — добави той, строго сочейки я с наденицата си — защото той е по-добър от теб в еликсирите…
— Това няма нищо общо! — каза Хърмаяни, а бузите й се зачервяваха. — просто мисля, че е много безотговорно да правите заклинания, като дори не знаете за какво са и да спрете да говорите за „Принца“ сякаш това е неговото име. Обзалагам се, че това е просто глупав прякор и на мен въобще не ми изглежда като приятна личност!
— Не виждам от къде ти хрумна това — каза Хари ядосано. — Ако беше приятел със смъртожадните, не би се хвалил, че е „нечистокръвен“, нали?
Дори когато каза това, Хари си спомни, че баща му е чистокръвен, но бързо извади тази мисъл от съзнанието си. Щеше да се притеснява за това по-късно…
— Не може всички смъртожадни да са чистокръвни, просто не са останали толкова чистокръвни магьосници. — каза Хърмаяни инатливо. — Очаквам повечето от тях да са нечистокръвни, претендиращи да са чистокръвни. Те мразят само мъгълокръвните, и биха били доста доволни да разрешат на теб и Рон да се присъедините към тях.
— Няма начин да ми разрешат да бъда смъртожаден! — каза Рон възмутено и размахвайки вилицата си към Хърмаяни, част от наденицата му излетя от нея и удари Ърни Макмилън по главата.
— Цялото ми семейство са с предателска кръв! За смъртожадните това е толкова лошо, колкото и мъгълокръвните!
— И с най-голямо удоволствие биха приели мен. — каза саркастично Хари. — Бихме били най-добри приятели ако не се опитваха да ме унищожат.
Това накара Рон да се захили, дори и Хърмаяни леко се усмихна, и тогава се появи нещо, което да им отвлече вниманието — Джини.
— Хей, Хари, Трябва да ти дам това.
Беше пергаментов свитък с името на Хари написано отгоре с познат тънък, наклонен почерк.
— Мерси, Джини… Това е следващия урок на Дъмбълдор! — Каза Хари на Рон и Хърмаяни, разгъвайки бързо пергамента и четейки съдържанието му. — Понеделник сутрин! — Изведнъж се почувства невероятно щастлив. — Искаш ли да дойдеш с нас в Хогсмийд, Джини? — попита той.
— Ще ходя с Дийн… може да се видим там. — отговори тя като им махна за довиждане.
Както обикновено, Филч стоеше на входа и проверяваше имената на тези, които имат разрешение да отидат в Хогсмийд. Това отне дори повече време от нормалното, защото Филч проверяваше по три пъти всеки със своя сензор за тайни.
— Какво значение има, ако измъкваме тъмни неща НАВЪН? — настоя Рон, гледайки дългият, тънък сензор за тайни с неразбиране. — Не трябва ли да проверявате това, което носим ОБРАТНО?
Нахалството му само му донесе няколко допълнителни промушвания със сензора, и той все още трепереше, когато излезнаха на вятъра и леда.
Пътят към Хогсмийд не беше забавен. Хари уви шала около устата си, а непокритата част скоро почувства груба и вкочанясала. Пътят към селото беше изпълнен с ученици, борещи се с острия вятър. Неведнъж Хари се замисли дали нямаше да си прекарат по-добре в топлата обща стая и когато най-накрая стигнаха до Хогсмийд и видяха магазинчето на Зонко затворено, Хари реши, че на това пътуване не му е било писано да е забавно. Рон посочи към „Меденото царство“, коeто за щастие беше отворен и Хари и Хърмаяни се вмъкнаха след него в претъпканият магазин.