Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
По средата на октомври дойде първото им пътуване до Хогсмийд. Хари се чудеше дали тези пътувания ще бъдат все още разрешени, особено при стегнатите мерки за сигурност около училището, но му доставяше удоволствие да знае, че продължават напред. Винаги беше добре да се излезе от района на замъка за няколко часа.
Сутринта на пътуването Хари се събуди рано, и докато чакаше да стане време за закуска си четеше в леглото своето копие от „Отвари за напреднали“. Обикновено не лежеше в леглото, четейки учебниците си. Този вид поведение, както правилно отбеляза Рон, не беше нормално за никой, освен за Хърмаяни. Както и да е, Хари чувстваше, че копието „Отвари за напреднали“ от Нечистокръвния принц трудно може да мине за учебник. Колкото повече Хари изучаваше книгата, толкова повече осъзнаваше колко много може да се научи от нея, а не само удобните съвети и лесни начини за правене на еликсири, които му печелеха такава нарастваща репутация със Слъгхорн, но също и с малките фантастични проклятия и магии надраскани по краищата на страниците, които Хари беше сигурен, съдейки по драсканиците, Принцът сам е измислил.
Хари вече беше опитал няколко от заклинанията на Принца. Имаше магия, която караше ноктите на краката да растат невероятно бързо (Хари беше пробвал това върху Краб в коридора и резултатите бяха доста весели); проклятие, което залепваше езика за небцето на устата (което използва два пъти върху нищо неподозиращия Аргус Филч); и може би най-полезното от всички — Муфлатио — заклинание, което изпълва ушите на някой наоколо с неопределено бръмчене така, че в час да могат да се провеждат продължителни разговори без опасност да бъдат подслушвани. Единственият човек, който не намираше тези заклинания за забавни, беше Хърмаяни, която определено не ги одобряваше и отказваше да говори с Хари, ако използваше Муфлатио върху някой в близост.
Седейки в леглото си, Хари завъртя книгата настрани така, че да проучи по-внимателно надрасканите инструкции за заклинание, което изглежда е поизмъчило Принца. Имаше много задрасквания и промени, но най-накрая, набутано в края на страницата беше написано: „Левикорпус (бзсл)“.
Докато вятър и киша блъскаха безпощадно по прозорците, и Невил изхърка силно, Хари беше вперил поглед в буквите в скобите. Бзсл… това трябва да е „Безсловесно“. Хари се съмняваше, че скоро ще може да направи това заклинание. Той все още имаше трудности с безсловесни заклинания, нещо, което Снейп не пропускаше да спомене всеки час по Защита срещу черните изкуства. От друга страна, засега Принцът се беше доказал като много по-ефективен учител от Снейп.
Сочейки на практика в нищото, Хари замахна с пръчката си и каза „Левикорпус!“. Наум.
— ААААААААРГХХХХ!
Блесна светлина и стаята се изпълни с гласове; всички се събудиха след вика на Рон. В паниката си Хари накара „Отвари за напреднали“ да полети. Рон висеше във въздуха с главата надолу, сякаш невидима кука го беше закачила за глезена.
— Извинявай! — извика Хари, докато Дийн и Шеймъс се превиваха от смях, а Невил стана от земята, понеже беше паднал от леглото си. — Дръж се, ще те сваля долу.
Той опипа за книгата с еликсирите и започна да разгръща страниците паникьосано, опитвайки се да намери правилната страница. Най-накрая я намери и започна да дешифрира сбитата под заклинанието дума. Молейки се, че това е контра проклятието, Хари си помисли „Либеракорпус!“ колкото можеше по-силно. Отново блесна светлина и Рон падна превит върху дюшека си.
— Извинявай. — повтори тихо Хари, докато Дийн и Шеймъс продължаваха да се заливат от смях.
— Утре, — каза Рон с тих глас, — предпочитам да нагласиш будилника.
Докато се обличаха с ръчно изплетените пуловери на госпожа Уизли, слагаха наметалата, шаловете и ръкавиците си, шокът на Рон отмина и той реши, че всъщност новото заклинание на Хари е страшно забавно, така забавно всъщност, че не изгуби никакво време и постоянно разказваше историята на Хърмаяни докато не седнаха да закусват.
— …и тогава присветна още един път и се приземих отново на леглото! — ухили се Рон, докато си слагаше наденички.
Хърмаяни дори не се усмихна на историята, и сега се обърна с неодобрение към Хари.
— Това заклинание, да не беше случайно още някое от онази твоя книга с еликсирите? — попита тя.
Хари я погледна неодобрително
— Винаги започваш с лошите заключения, нали?
— Беше ли?
— Е… да, и какво от това?
— Значи реши просто да пробваш неизвестно, написано на ръка заклинание и да видиш какво ще стане?