Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Третата група се сблъска на половината път над игрището. Повечето от четвъртата група бяха без метли. Петата група бяха Хафълпафци.
— Ако има някой друг, които не е от Грифиндор, — изръмжа Хари, който започна да става много раздразнен, — моля напуснете, веднага!
Имаше малка пауза и после няколко малки рейвънклоуци си тръгнаха, тичайки и избухвайки в смях.
След два часа, много оплаквания, няколко гневни избухвания, едно от които бе придружено от счупена Комета две шейсет и няколко счупени зъба, Хари си бе намерил трима гончии: Кейти Бел, врънала се в отбора след отлична проба, ново откритие, наречено Демелза Робинс, която беше добра и в отблъскването на блъджъри и Джини Уизли, която бе надминала всички и бе отбелязала седем гола. Доволен от избора си, Хари също така трябваше да крещи пресипнало на многото оплакващи се и сега продължаваше същата битка с отхвърлените биячи.
— Това е последното ми решение и ако не се махнете от пътя на вратарите, ще ви прокълна! — изрева той.
Нито един от избраните биячи не бе толкова добър като Фред и Джордж, но той все пак бе задоволително зарадван от тях: Джими Пийк — нисък, но широкоплещест третокурсник, който бе успял да вдигне буца с големината на яйце в гърба на Хари с ярост удари блъджера и Ричи Кут, който изглеждаше мършав, но се справи добре. Те се присъедениха към Кейти, Демелза и Джини отстрани на трибуните, за да видят избирането на последният член на отбора.
След дълги обмисляния Хари бе оставил пробите за вратар за последно, надявайки се стадиона да е празен и да има най-малко напрежение. За съжаление, обаче, всички отхвърлени играчи и много хора, които бяха дошли след дългата закуска, се бяха присъединили към тълпата. Сега тя бе по-голяма от всякога. Когато всеки вратар се издигаше към кръговете за голове, тълпата ревеше и осмиваше еднакво. Хари погледна към Рон, който винаги бе имал проблем с нервите си. Хари се надяваше, че се е излекувал, но очевидно не беше така — Рон имаше леко зелен цвят.
Нито един от петимата първи, които се пробваха, не спаси повече от два гола. За огромно съжаление на Хари, Кормак Маклагън спаси четири от петте дузпи. На последната, обаче, той се хвърли в напълно грешна посока, тълпата се смееше и освиркваше и Маклагън се върна на земята скърцайки със зъби.
Рон изглеждаше готов за пробите, докато се качваше на своята Чистометка единиадесет.
— Късмет — извика глас от трибуните. Хари се огледа, очаквайки да види Хърмаяни, но се оказа Лавендър Браун. Много му се искаше да може да скрие лице в ръцете си, както тя направи след момент, но като капитан трябваше да проявява малко повече твърдост и затова се обърна да гледа пробите на Рон.
Засега не трябваше да се тревожи: Рон спаси една, две, три, четири, пет дузпи една след друга. Очарован и устояващ да не се присъедини към възгласите на тълпата с мъка, Хари се обърна към Маклагън да му каже, че за най-голямо съжаление, Рон го бе победил, но видя червеното лице на Маклагън на сантиметри от лицето си. Той отстъпи бързо.
— Сестра му не се постара. — каза Маклагън застрашително. Една вена пулсираше на челото му, като онази на чичо Върнън, на която Хари се бе възхищавал толкова често. — Тя му пусна лесно спасяване.
— Глупости! — каза Хари студено — Той почти изпусна този гол.
Маклагън се приближи до Хари, който сега бе на земята.
— Дай ми нов опит.
— Не, — каза Хари, — имаше своя. Спаси четири. Рон спаси пет. Рон ще е пазач — спечели ли го честно и почтено. Махни се от пътя ми.
За момент си помисли, че Маклагън ще го фрасне, но той се задоволи с горна гримаса и се отдалечи, ръмжейки нещо, което през вятъра приличаше на заплахи.
Хари се обърна, за да види новият си отбор да го гледа щастливо.
— Много добре, — каза дрезгаво той, — летяхте наистина добре.
— Справи се брилянтно, Рон!
Този път наистина беше Хърмаяни, тичаща към тях от седалките. Хари видя Лавендър да си тръгва от игрището, хваната за ръка с Правати с доста кисело изражение на лицето си. Рон изглеждаше много доволен от себе си и даже по-висок от обикновено и се разсмя пред отбора и Хърмаяни.
След като определиха времето на следващата си тренировка по куидич за следващия четвъртък, Хари, Рон и Хърмаяни казаха довиждане на останалите от отбора и се отправиха към Хагрид. Мъждивото слънце се опитваше да се появи иззад облаците и най-накрая бе престанало да ръми. Хари се почувства много гладен, надяваше се, че у Хагрид ще се намери нещо за хапване.
— Мислех, че ще пропусна четвъртата дузпа. — каза Рон щастливо — Доста хитро от страна на Демелза, нали видяхте, малко се въртеше…