Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Може да е бил под проклятието Империус. — каза Рон смислено — Човек никога не знае.
— Не изглежда така. — каза Хърмаяни, която все още четеше. — Казват, че е бил арестуван, след като е бил чут да говори за тайните планове на смъртножадните в някаква кръчма. — тя имаше доста объркано изражение — Ако е бил под проклятието Империус, едва ли би стоял и дрънкал за плановете им, нали?
— Изглежда се е опитвал да се покаже, че знае повече отколкото наистина. — каза Рон. — Не беше ли той, който твърдеше, че ще бъде следващия министър на магията, когато се опитваше да заговори онези вийли?
— Да, той беше. — каза Хари. — Не знам какво замислят, взимайки Стан на сериозно.
— Сигурно искат да изглежда така, сякаш вършат нещо. — каза Хърмаяни смръщено. — Хората са ужасно изплашени — знаете ли, че родителите на близначките Патил искат да се приберат удома? А Елойз Миджън вече е напуснала. Баща й я взе снощи.
— Какво! — каза Рон гледайки Хърмаяни с опулени очи. — но Хогуордс е по-сигурен от много домове! Имаме аврори и всички тези допълнителни защитни заклинания, и имаме Дъмбълдор!
— Не мисля, че го имаме през цялото време. — каза Хърмаяни много тихо поглеждайки към масата на учителите над Пророчески вести. — Не сте ли забелязали? През последната седмица мястото му е толкова празно, колкото и това на Хагрид.
Хари и Рон погледнаха на масата на учителите. Наистина, столът на директора беше празен. Сега като се замисли, Хари установи, че не е виждал директора откакто имаха частен урок преди седмица.
— Мисля, че е напуснал училището, за да свърши нещо за ордена. — каза Хърмаяни с тих глас. — Имам предвид… всичко това изглежда сериозно, нали?
Хари и Рон не отговориха, но Хари знаеше, че си мислят за едно и също нещо. Онзи ден бе станала ужасна случка, когато Хана Абът бе изведена от Билкология, за да й кажат, че майка и е била намерена мъртва. Не бяха виждали Хана от тогава.
Пет минути след това, когато напуснаха масата на Грифиндор и тръгнаха към игрището по куидич, те подминаха Лавендър Браун и Правати Патил. Спомняйки си какво бе казала Хърмаяни за близначките Патил и как родителите им искат да напуснат Хогуордс, Хари не се изненада да види двете най-добри приятелки да си шепнат заедно, гледайки отчаяно. Това, което го изненада обаче бе, че когато Рон се изравни с тях, Правати внезапно смушка Лавендър, която се огледа и се усмихна на Рон широко. Рон примигна към нея, после върна усмивката неуверено. Веднага походката му се превърна в перчене. Хари устоя на изкушението да се разсмее, спомняйки си, че Рон не е правил така откакто Малфой бе счупил носа на Хари. Хърмаяни обаче изглеждаше хладна и отнесена през целия път надолу към игрището през студа и мъгливия дъжд и ги остави, за да си намери място на седалките без да пожелае късмет на Рон.
Както Хари бе очаквал, пробите отнеха по-голямата част от сутринта. Изглежда половината от дома Грифиндор бяха дошли. От първокурсници, които нервно стискаха избрани измежду ужасно старите училищни метли до седмокурсници, които се извисяваха над другите и изглеждаха хладно невъзмутими. Последната група включваше и огромно момче с щръкнала коса, което Хари позна веднага от Хогуортс експрес.
— Срещнахме се на влака, в купето на стария Слъги. — каза той самоуверено, отделяйки се от тълпата, за да стисне ръката на Хари. — Кормак Маклагън, вратар.
— Не се пробва миналата година, нали? — попита Хари отбелязвайки големината на Маклагън и мислейки си, че сигурно би спрял три гола без дори да мръдне.
— Бях в болничното крило, когато проведоха пробите. — каза Маклагън с малко важност. — Изядох половин килограм яйца от феи заради един бас.
— Ясно. — каза Хари, — Ами… ако застанеш ей там… — той посочи краят на игрището, близо до мястото, където седеше Хърмаяни. Той си помисли, че е видял по лицето на Маклагън да проблясва раздразнение и се зачуди дали не очаква специално отношение след като те и двамата бяха любимци на „стария Слъги“. Хари реши да започне с просто изпитание, молейки всички явили се за пробите да се разделят по групи и да прелетят над игрището. Това бе добро решение: първите десет бяха първокурсници, за които бе очевидно, че никога преди не са летели. Само едно момче успя да се задържи във въздуха, за повече от няколко секунди и бе толкова изненадано, че се блъсна точно в един от стълбовете за голове.
Втората група се състоеше от десет от най-глупавите момичета, които Хари бе срещал някога, които след като той наду свирката си, се разсмяха уловили се една друга. Ромилда Вейн бе сред тях. Когато им каза да напуснат терена, което те направиха доста весело, отивайки на трибуните, където започнаха да озадачават останалите.