Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Благодаря на Бога. — потрепери Рон, след като бяха обгърнати от топлия, ухаещ на сладости въздух. — Хайде да останем тук целия следобед!
— Хари, к’во става, моето момче? — Каза бумтящ глас зад тях.
— О, не. — измрънка Хари. Тримата се обърнаха, за да видят професор Слъгхорн, който носеше огромна, пухкава шапка и палто, което напълно й подхождаше, и стискаше в ръцете си голяма торба с кристализирани ананаси, заемайки поне една четвърт от магазина.
— Хари, това е третата от моите вечери, които изпускаш! — каза Слъгхорн, мушкайки го весело с пръст в гърдите. — Няма да стане, моето момче, трябва да ти преподавам уроци! На госпожица Грейнджър й харесват, нали?
— Да, — каза Хърмаяни безпомощно, — те са наистина…
— Е, защо не дойдеш, Хари? — Настоя Слъгхорн.
— Ами, имам тренировки по куидич, професоре — каза Хари, който наистина беше пренатоварен в графика винаги когато Слъгхорн му пращаше малка покана, украсена с виолетова панделка. Тази стратегия значеше, че Рон не беше зарязан, и те обикновено се смеят с Джини, като си представят Хърмаяни, заключена в една стая с Маклагън и Забини.
— Е, определено очаквам да спечелите първия мач, след толкова усилена работа! — каза Слъгхорн. — Но никой не е бил нараняван от малко разнообразие. Какво ще кажеш в понеделник вечер да дойдеш? Предполагам, че сега не можеш да тренираш в това време…
— Не мога, професоре, имам… ъ… уговорена среща с професор Дъмбълдор тогава.
— Отново нямаме късмет! — проплака Слъгхорн драматично. — Ех, добре… не можеш да ме отбягваш вечно, Хари!
И след като им махна, се изнесе от магазина, обръщайки толкова малко внимание на Рон, сякаш беше хлебарка.
— Не мога да повярвам, че още един път се измъкна. — каза Хърмаяни, клатейки главата си. — Трябва да знаеш, че не са чак толкова зле… дори понякога са забавни… — Но тогава видя изражението на Рон. — Вижте, имат великолепни захарни пера, тези ще издържат с часове!
Щастлив, че Хърмаяни е сменила темата за разговор, Хари се заинтересова много повече от захарните пера, отколкото обикновено, но Рон продължи да гледа мрачно и просто сви рамене, когато Хърмаяни го попита къде иска да ходят след това.
— Хайде да отидем в Трите Метли. — предложи Хари. — Там поне ще е топло.
Сложиха си отново шаловете на лицата и излезнаха от магазинчето за сладости. Хапещият вятър беше като ножове, които се забиват в лицата им след сладката топлина на Меденото царство. Улиците не бяха много претъпкани, никой не се мотаеше да си говори наоколо, а всички бързаха да стигнат по-скоро там, където са се запътили. Изключение правеха двама мъже, малко пред тях, които стояха пред Трите Метли. Единия беше много висок и слаб. Хари разпозна барманът, който работеше в другата кръчма на Хогсмийд, Свинската Глава. Когато Хари, Рон и Хърмаяни се приближиха, барманът се загърна с наметалото си и потегли на някъде, оставяйки по-ниският мъж да опипва нещо в ръцете си. Те бяха едва на няколко метра от него, когато Хари разбра, кой беше мъжът.
— Мъндънгус!
Нисичкият, кривокрак мъж с дълга, рехава, кестенява коса, подскочи и отвори стар куфар, изсипвайки цялото му съдържание, изглеждащо по-скоро като витрина на магазинче за боклуци.
— О, ’драсти Хари — каза Мъндънгус Флечър. — Е, да не ви задържам.
И той започна да събира нещата си от земята с изражението на човек, който се опитва да се измъкне.
— Продаваш ли тези неща? — попита Хари, гледайки как Мъндънгус събира няколко изцапани предмета от земята.
— Ами, все някак си трябва да живея. — каза Мъндънгус. — Дай ми това!
Рон се беше навел и беше взел нещо сребърно.
— Чакай малко — каза Рон. — Това ми изглежда познато…
— Благодаря ти! — каза Мъндънгус, издърпвайки бокала от ръцете на Рон и прибирайки го обратно в куфара. — Е, ще се видим отново… ОХ!
Хари беше хванал Мъндънгус за гърлото и го беше притиснал в стената и придържайки го с една ръка, извади пръчката от джоба му.
— Хари! — изписка Хърмаяни.
— Взел си това от къщата на Сириус. — каза Хари, който беше почти нос до нос с Мъндънгус и усещаше неприятната миризма на стар тютюн и алкохол. — Това има герба на фамилията Блек върху себе си.
— Аз… не… какво? — заекна Мъндънгус, който бавно се изчервяваше.