Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
И без предупреждение той избухна в сълзи.
— Хагрид! — изплака Хърмаяни, ставайки и бързайки покрай масата по дълъг път, за да избегне варела с червеи и сложи ръка около тресящите се рамене на великана. — Какво има?
— Той… е… — хлъцна Хагрид и неговите черни като бръмбарчета очи сълзяха, докато той бършеше лице с престилката си. — Той е… Арагог… мисля, че умира… Беше болен през цялото лято и не се подобрява… Не знам какво ще правя, ако той… ако той… Бяхме си заедно толкова време…
Хърмаяни потупа Хагрид по рамото, гледайки без да може да каже нищо. Хари знаеше какво изпитва. Той бе виждал Хагрид да подарява на зъл бебе-дракон плюшено мече, да си тананика около огромни скорпиони със смукала и жила, да се опитва да вразуми грубия великан, негов полу-брат, но това бе може би най-неразбираемото от неговите хрумвания за чудовища: огромният, говорещ паяк, Арагог, който живееше дълбоко в Забранената гора и от който с Рон се бяха измъкнали с късмет преди четири години.
— Има ли нещо, което можем да направим? — попита Хърмаяни, пренебрегвайки ужасените гримаси по лицето на Рон и клатенето на глава.
— Не мисля, Хърмаяни. — отвърна Хагрид, опитващ се да изчисти пода със сълзите си. — Виждаш ли, останалите от племето… семейството на Арагог… те стават малко странни сега, след като е болен… малко непокорни.
— Да, мисля, че забелязахме тази им страна. — каза Рон полуглухо.
— Не мисля, че ще е сигурно за който и било да ходи около колонията в този момент. — привърши Хагрид, изсеквайки се толкова силно и поглеждайки нагоре. — Но мерси, че предложи, Хърмаяни… За мен това значи ’ного.
След това атмосферата се разведри, въпреки, че нито Хари, нито Рон не бяха изказали никакво желание да ходят да хранят с огромни червеи смъртоносен, огромен паяк. Хагрид изглежда направо бе решил, че и те биха го направили и се върна на себе си отново.
— Ах, винаги съм си знаел, че ще ви е трудно да намерите как да ме вместите в програмата си. — каза той дрезгаво, наливайки си още чай. — Дори да бяхте помолили за времевърти…
— Не можехме. — каза Хърмаяни — Счупихме всички налични в министерството, когато бяхме там това лято. Пишеше го в Пророчески вести.
— А, добре тогава. — каза Хагрид — Нямало е начин да го направите… Съжалявам, че бях… нал’ знайте… Просто бях малко разтревожен за Арагог… и се чудех да не би, ако професор Гръбли-Планк би ви учила щяхте…
И тримата заявиха категорична и невярно, че професор Гръбли-Планк, която бе замествала Хагрид няколко пъти, е отвратителен учител, и като резултат когато Хагрид им помаха за довиждане в тъмното, изглеждаше съвсем весел.
— Умирам от глад. — каза Хари, след като вратата се беше затворила зад гърба им и те бързаха през тъмните и безлюдни поляни — той се бе отказал от каменния кекс, след злокобно скърцане на задните му зъби. — И имам наказание със Снейп довечера, нямам много време за вечеря.
Докато влизаха в замъка, видяха Кормак Маклагън да влиза в голямата зала. Трябваха му два опита, за да влезе през вратата — той отскочи в рамката първия път. Рон се разсмя злорадо и закрачи към залата след него, но Хари хвана ръката на Хърмаяни и я дръпна назад.
— Какво? — каза Хърмаяни отбранително.
— Ако ме питаш, — каза Хари тихо — Маклагън изглеждаше сякаш е бил зашеметен тази сутрин. А той седеше точно пред мястото, където ти седеше.
Хърмаяни се изчерви.
— Добре де, аз го направих. — пошепна тя — Но трябваше да чуеш начина, по който говореше за Рон и Джини! Както и да е, той има лош нрав, видя как реагира, когато не влезе в отбора — не би искал някой такъв в отбора.
— Не, — каза Хари, — не, предполагам, че е вярно. Но това не беше честно, а, Хърмаяни? Имам предвид, ти си перфект, нали?
— О, млъкни! — тросна му се тя и се усмихна самодоволно.
— Какво правите вие двамата? — попита Рон, появявайки се на вратата на голямата зала и гледайки подозрително.
— Нищо. — казаха Хари и Хърмаяни заедно и се забързаха след Рон. Мирисът на печено телешко накара стомахът на Хари да го боли от глад, но те бяха направили едва три стъпки към масата на Грифиндор, когато професор Слъгхорн се появи пред тях, спирайки пътя им.
— Хари, Хари, тъкмо човекът, когото се надявах да видя! — екна той високо, засуквайки върховете на моржовите си мустаци и пъчейки огромния си корем. — Надявах се да те хвана преди вечеря! Какво ще кажеш за лека вечеря довечера в моята стая вместо това? Ще имаме малко събиране, просто няколко изгряващи звезди. Маклагън ще дойде и Цабини, очарователната Мелинфа Бобин — не знам дали я познаваш? Семейството й притежава голяма верига аптекарски магазини… и разбира се, се надявам госпожица Грейнджър да ми направи услугата също да дойде.