Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари отпи от бирения си шейк. За момент беше забравил, че притежава Гримоулд Плейс номер 12.

— Да, това са моите неща! — каза той. — Нищо чудно, че не беше радостен да ме види! Е, отивам да кажа на Дъмбълдор. Той е единственият, от който Мъндънгус се плаши.

— Добра идея. — отвърна Хърмаяни, видимо доволна, че Хари намали тона си. — Рон, в какво си се зазяпал?

— Нищо — каза Рон, бързо отмествайки погледа си от бара, но Хари знаеше, че той се опитва да улови погледа на добре оформената и привлекателната барманка — мадам Розмерта.

— Предполагам „нищото“ е свързано с взимането на още огнено уиски — каза Хърмаяни шепнейки.

Рон не обърна внимание на тази подигравка, отпивайки от питието си, като сметна това за достойно мълчание. Хари си мислеше за Сириус и за това, че и без друго той мразеше тези сребърни бокали. Хърмаяни потропваше с пръсти по масата, а погледа й се местеше между Рон и бара. В момента когато Хари изпи и последните капчици от бутилката си тя каза:

— Ще приемем ли, че денят е свършил и се прибираме към училището тогава?

Момчетата кимнаха. Не беше забавно пътуване и колкото повече оставаха — толкова повече времето се влошаваше. Още един път те плътно се увиха в наметалата си, завързаха шаловете, сложиха си ръкавиците и тогава последваха Кейти Бел заедно с някаква нейна приятелка извън кръчмата на главната улица. Хари си мислеше за Джини, когато тръгнаха бавно към Хогуортс по заледения път. Без съмнение, не я бяха срещнали, помисли си Хари, защото тя и Дийн бяха тайно в Чаеният Магазин на Мадам Пудифуут, който беше изпълнен с щастливи двойки. Намръщено, той наведе глава срещу вятъра и продължи по пътя.

Мина малко време преди Хари да усети, че гласовете на Кейти Бел и приятелката й, които бяха донесени до него от вятъра, станаха остри и силни. Хари се вгледа в неясните им очертания. Двете момичета обсъждаха нещо, което Кейти държеше в ръката си.

— Няма нищо общо с теб, Лени! — Хари чу да казва Кейти.

Те свиха зад един ъгъл, а снегът покри очилата на Хари. Точно когато вдигна ръката си с ръкавицата да ги изчисти, Лени грабна пакетчето което Кейти държеше. Кейти го дръпна обратно и то падна на земята.

Изведнъж Кейти така се издигна във въздуха, не като Рон, когато беше обесен за глезена си, а грациозно, ръцете й бяха отворени, сякаш ще полети. Определено имаше нещо нередно, нещо зло… Косата й се вееше около нея от жестокия вятър, но очите й бяха затворени, а лицето й беше безизразно. Хари, Рон, Хърмаяни и Лени не помръдваха и гледаха. Тогава на почти два метра над земята Кейти издаде ужасяващ вик. Очите й се отвориха, но каквото и да виждаше или каквото и да чувстваше, й причиняваше ужасяваща болка. Тя пищеше и пищеше… Лени започна да пищи също и сграбчи глезените на Кейти, опитвайки се да я върне на земята. Хари, Рон и Хърмаяни се втурнаха да помагат, но дори когато и те я хванаха за глезените, момичето продължаваше да се извисява над тях. Хари и Рон успяха да я хванат, но тя се гърчеше толкова много, че едвам успяваха да я задържат. Свалиха я на земята, но тя продължаваше да се върти и да пищи, очевидно не разпознавайки никой от тях. Хари се огледа, но наоколо изглеждаше като пустиня.