Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:

Издателство „Захарий Стоянов“ поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха за играещия човек — „Хомо луденс“.
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 111
Перейти на страницу:

Подобни въпроси задава Ганглери в Снора Еда: „Какво е било началото? Как е започнало всичко? Какво е имало преди?“234 В множеството смесени мотиви следва описание на сътворение на света: първо, срещата на горещо въздушно течение и леден пласт създава първия великан Имир. Боговете го убиват и правят от неговото месо земята, от кръвта му — моретата и езерата, от краката му — планините, от косата му — дърветата, от черепа му — небето, и т.н. Сифи цитира подробности от различни епохи.

Всичко това има твърде малко общо с първоначалния достигнал до нас мит. Поне що се касае до примера от Едите, става дума по-скоро за традиционната материя, която почти изцяло се е преселила от областта на култа в областта на литературата и е била запазена от по-късни умове за идните поколения като достойна за уважение културна ценност. По-горе вече споменахме за трактата Гилфагининг, в който намираме всичко това. Структурата, тонът и тенденциите му като цяло изразяват една вече не дотам сериозна игра със стари мотиви. Но остава въпросът, дали атмосферата, в която са се появили тези представи, не е притежавала още в самото начало определено игрово качество. С други думи (което повтаря вече казаното по-горе за мита изобщо) можем оправдано да оспорваме дали индийците и старите германци са вярвали някога наистина със съзнателно убеждение, че светът е сътворен от части на човешкото тяло. Във всеки случай една подобна действителна вяра остава недоказуема и дори неправдоподобна.

Ние обикновено сме склонни да приемаме олицетворението на абстракцията като късен продукт на научно откритие, алегория, поизносено от времето стилистично средство в изобразителното изкуство и литературата. Наистина, ако поетичната метафора излезе извън областта на митологичното или не е част от свещено действие, правдоподобността на нейните персонификации става изцяло проблематична, да не кажем илюзорна. Персонификацията е определена съзнателно като поетично средство даже когато се използва за придаване форма на свещени понятия. На пръв поглед това е вярно и за образите, създадени от Омир: Ате, Заслепението, което прониква в сърцата на хората, следвани от Литай, Молбите, грозни и кривогледи дъщери на Зевс. Също толкова неясни и очевидно изкуствено измислени са многобройните олицетворения на Хезиод. Той ни представя подвластни на злата Ерида цяла редица абстрактни понятия: Умората, Забравата, Глада, Болките, Убийствата, Разприте, Измамата, Завистта. Две от децата, създадени от Стикс, дъщерята на Океан и титана Палас — Кратос и Биа, т.е. Сила и Насилие, са винаги там, където се намира Зевс, и го следват навсякъде, където отива той.235 Дали всичко това е само бледа алегория, измислени фигури? Може би не. Имаме основания да приемем, че това одушевяване на качествата се дължи по-скоро на древните функции на религията при придаване на форма на силите и властта, от които човек се е чувствал обграден. Но тези форми не са били още антропоморфни. Още преди да създаде човекоподобни божества, духът, впечатлен от тайнственото и огромното, дава имена на нещата, които го тревожат или извисяват. Той ги вижда като същества, но едва ли още като фигури.236

От подобни изконни умствени занимания вероятно възникват примитивните, но и отчасти обагрени научно представи, с които Емпедокъл населява подземния свят, „нерадостно място, където на поляната на нещастието в тъмнина блуждаят смъртта и злобата, придружени от тълпа други богове на нещастието, изтощителни болести, гниещи и разлагащи се неща“237.

„Там бяха Земята-майка, загледаната в далечината Слънчева девица, кървавото Сражение, сериозната, спокойна Хармония, Красотата и Грозотата, Бързината и Мудността, милата Истина и чернооката Неясност.“238

Римляните с тяхното забележително древно религиозно съзнание са усвоили и запазили свещената функция на създаване и пряко изобразяване на различни представи. Тази функция се е изразявала в практикуването на така наречените indigitamenta, т.е. обичаи за създаване на нови божества при определени случаи на силно обществено вълнение или за фиксиране на постоянно съществуващи грижи и емоции. По този начин при римляните са съществували Палор и Павор, Бледост и Ужас, Ай Локуций — гласът, предупредил за идването на галите, Редикул — накарал Ханибал да се оттегли, Домидука, която води към родния дом. Четворката Милосърдие, Истина, Справедливост и Мир, които се срещат и се целуват, представляват пример от Стария завет, псалом 85, за персонификация на абстрактно понятие. Такъв пример е и Мъдростта от Liber Sapientiae (Книга Премъдрост Соломонова — б.пр.). При индианците хайда от Британска Колумбия се споменава една богиня, наречена Жената-Собственост, нещо като богиня на щастието, даряваща богатство.239

вернуться

234

Космогоничният мит трябва винаги да прокарва идеята за primum agens, предхождащ всичко съществуващо.

вернуться

235

Theod., 227 sq., 383 sq.

вернуться

236

Срв. Gilbert Murray, Anthropology and the Classics, ed. R. R. Marett, 1908, p. 75.

вернуться

237

176 fr. 121, Capelle, p. 242.

вернуться

238

Ibid., p. 242, fr. 122. Срв. Diets, Fragm. der Vorsokratiker II, p. 219, Schwarzhaarige (чернокоса), а в по-късните издания schwarzaugige (черноока).

вернуться

239

Mauss, Essai sur le Don, p. 112.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)