Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Ние обикновено сме склонни да приемаме олицетворението на абстракцията като късен продукт на научно откритие, алегория, поизносено от времето стилистично средство в изобразителното изкуство и литературата. Наистина, ако поетичната метафора излезе извън областта на митологичното или не е част от свещено действие, правдоподобността на нейните персонификации става изцяло проблематична, да не кажем илюзорна. Персонификацията е определена съзнателно като поетично средство даже когато се използва за придаване форма на свещени понятия. На пръв поглед това е вярно и за образите, създадени от Омир: Ате, Заслепението, което прониква в сърцата на хората, следвани от Литай, Молбите, грозни и кривогледи дъщери на Зевс. Също толкова неясни и очевидно изкуствено измислени са многобройните олицетворения на Хезиод. Той ни представя подвластни на злата Ерида цяла редица абстрактни понятия: Умората, Забравата, Глада, Болките, Убийствата, Разприте, Измамата, Завистта. Две от децата, създадени от Стикс, дъщерята на Океан и титана Палас — Кратос и Биа, т.е. Сила и Насилие, са винаги там, където се намира Зевс, и го следват навсякъде, където отива той.235 Дали всичко това е само бледа алегория, измислени фигури? Може би не. Имаме основания да приемем, че това одушевяване на качествата се дължи по-скоро на древните функции на религията при придаване на форма на силите и властта, от които човек се е чувствал обграден. Но тези форми не са били още антропоморфни. Още преди да създаде човекоподобни божества, духът, впечатлен от тайнственото и огромното, дава имена на нещата, които го тревожат или извисяват. Той ги вижда като същества, но едва ли още като фигури.236

От подобни изконни умствени занимания вероятно възникват примитивните, но и отчасти обагрени научно представи, с които Емпедокъл населява подземния свят, „нерадостно място, където на поляната на нещастието в тъмнина блуждаят смъртта и злобата, придружени от тълпа други богове на нещастието, изтощителни болести, гниещи и разлагащи се неща“237.

„Там бяха Земята-майка, загледаната в далечината Слънчева девица, кървавото Сражение, сериозната, спокойна Хармония, Красотата и Грозотата, Бързината и Мудността, милата Истина и чернооката Неясност.“238

Римляните с тяхното забележително древно религиозно съзнание са усвоили и запазили свещената функция на създаване и пряко изобразяване на различни представи. Тази функция се е изразявала в практикуването на така наречените indigitamenta, т.е. обичаи за създаване на нови божества при определени случаи на силно обществено вълнение или за фиксиране на постоянно съществуващи грижи и емоции. По този начин при римляните са съществували Палор и Павор, Бледост и Ужас, Ай Локуций — гласът, предупредил за идването на галите, Редикул — накарал Ханибал да се оттегли, Домидука, която води към родния дом. Четворката Милосърдие, Истина, Справедливост и Мир, които се срещат и се целуват, представляват пример от Стария завет, псалом 85, за персонификация на абстрактно понятие. Такъв пример е и Мъдростта от Liber Sapientiae (Книга Премъдрост Соломонова — б.пр.). При индианците хайда от Британска Колумбия се споменава една богиня, наречена Жената-Собственост, нещо като богиня на щастието, даряваща богатство.239