Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Вълшебните същества на Речния господар изпълваха алеите и водните канали с ъгловати лица и тела като сенки през мъглата.
— Това е Елдъру — обясни ненужно Куестър, защото Бен бе успял да се досети поне толкова.
Членовете на малката дружина се насочиха към амфитеатъра. Крехките силуети на техните водачи постепенно се отдръпнаха, докато остана само първият от тях. Преминаха през широката пътека към центъра на арената — водени от Буниън, който следваше стъпките на водача, следван от Куестър и Бен, и от Абърнати на няколко крачки отзад, който бе вдигнал тържествено бяло-аления кралски флаг с облечения в бойни доспехи силует на Паладин. Най-отзад следваха Парснип и мулетата. Очакваше ги делегация по посрещането, появила се току-що от няколкото тунела, които излизаха изпод седалките и извеждаха в амфитеатъра. Делегацията се събра на група пред входа на тунела. В нея имаше както мъже, така и жени. Въпреки че Бен не можеше да различи лицата им от толкова голямо разстояние, успя да забележи тяхното горско облекло, подобно на онова, което носеше водачът им, и му се мярна същата напукана като кора на дърво кожа.
Те спряха в центъра на арената, слязоха от конете и пристъпиха напред, където ги очакваше делегацията по посрещането. Коболдите и Абърнати водеха Бен и Куестър, а водачът бе останал отзад заедно с животните. Бен стрелна магьосника с поглед.
— Ако имаш някой последен съвет, Куестър, с удоволствие ще го чуя — прошепна той.
— А? — мислите на магьосника отново бяха далеч оттук.
— Относно Речния господар? Що за човек е той?
— Имате предвид що за създание е — направи Абърнати кисела забележка зад гърба им.
— Воден дух, ваше величество — отвърна Куестър. — Вълшебно същество, което е станало наполовина човек, когато е дошло в Ландовър и се е заселило в долината, горско и водно същество, ааа… — магьосникът замълча и се замисли. — Доста е трудно да се опише направо.
— Най-добре сам да разбере — заяви Абърнати многозначително.
Куестър помисли малко, после кимна в знак на съгласие.
— Да, може би.
Вече бяха твърде близо до групата, която ги очакваше, за да може Бен да обсъжда този въпрос — въпреки че в светлината на току-що видяното той много би искал да го обсъди. Вместо това огледа набързо домакините. Веднага разпозна Речния господар. Той стоеше в центъра и по-напред от събралите се — висока слаба фигура, облечена в панталони, туника и наметало, които бяха гористозелени, с лъснати ботуши и кожени презрамки и нежна сребърна диадема на челото му. Кожата му бе със сребрист оттенък, с изпъкнали жили като на техния водач, почти люспеста, но косата му бе черна и гъста, падаща по врата и ръцете. Имаше нещо странно, измамно в израза на очите и устата му, а нос почти нямаше. Изглеждаше като издялан от дърво.
Останалите членове на групата стояха скупчени наоколо, предимно млади мъже и жени, с различен ръст и силуети, с лешниковокафяви и грапави лица като на водача, и едно-две сребристи като на Речния господар. Един бе подобен на върлина и почти без черти на лицето, друг бе покрит с козина с червеникавокафяв цвят, трети с вид и цвят на влечуго, четвърти призрачно бял с дълбоки черни очи, пети…
Бен рязко забави ход, опитвайки се да прикрие внезапния шок, който премина през него. Сред събраните, сред онези, които стояха отляво на Речния господар, беше Уилоу.
— Куестър! — тихо прошепна той. — Онова момиче вляво кое е?
Куестър го погледна през рамо.
— Кое?
— Момичето вляво! Онова със зелената коса и кожа, дявол те взел!
— О, силфидата ли? — Куестър бе отправил вежлива усмивка към посрещачите и говореше на Бен с ъгълчетата на устните си. — Казва се Уилоу. Тя е едно от децата на Речния господар. — той замълча. — Защо те интересува…
Бен веднага потъна в мълчание. Продължиха да вървят, какви ли не мисли го връхлетяха, докато местеше поглед от лицата на събралите се към лицето на Уилоу. Тя смело отвърна на погледа му. В очите й се четеше предизвикателство.