Кралица на въздух и мрак [bg]

— В отмъщението няма нищо просто и нищо чисто — заяви кралицата, но в очите й проблясваше интерес.

Ако знае толкова много, защо просто не отиде да убие Анабел и да й отнеме Черната книга, почуди се Ема. Защото беше замесен Дворът на тъмните елфи? Не каза нищо обаче — очевидно бе, че двамата с Джулиън са на различно мнение за кралицата.

— Преди поиска армия — отбеляза кралицата. — Сега искаш единствено да намеря Анабел вместо вас?

— По-изгодно е за теб — рече Джулиън и Ема забеляза, че не каза „да“.

Искаше повече от това от кралицата.

— Навярно, ала последната дума относно стойността на тази книга няма да бъде моя. Първо искам да я прецени експерт. А вие трябва да останете в Двора, докато това стане.

— Не! — заяви Ема. — Няма да останем в земите на феите за неизвестно колко време. — Обърна се рязко към Джулиън. — Така човек попада в клопката им. Неизвестно колко време!

— Аз ще ви пазя — обади се Нене неочаквано. — Заради Марк. Ще бдя над вас и ще се погрижа да не ви сполети никакво зло.

Кралицата я стрелна с недружелюбен поглед, преди отново да насочи вниманието си към Ема и Джулиън.

— Какво решавате?

— Не съм сигурен — рече Джулиън. — Заплатихме скъпо тази книга, с кръв и загуба. Да бъдем принудени да чакаме…

— Е, добре — каза кралицата и в очите й Ема зърна странна нетърпелива светлина. Може би искаше книгата по-отчаяно, отколкото Ема си мислеше? — В знак на добрата ми воля ще ти дам част от онова, което обещах, Джулиън. Ще ти кажа как може да бъдат разкъсани някои връзки. На нея обаче няма да кажа — махна към Ема тя.

— Това не беше част от сделката ни.

Ема го чу да си поема рязко въздух. Чувствата му към нея може и да бяха притъпени, помисли си, ала по някаква причина все още отчаяно искаше да знае как може да бъде развалена връзката между тях. Може би беше атавистично желание, както беше описал порива да защити Тай… дълбоко уседнала нужда за оцеляване?

— Нене — каза кралицата. — Ако обичаш, отведи Ема в стаята, където беше отседнала предишния път, когато беше гостенка на Двора.

Фъргюс простена — предишния път Ема и Джулиън бяха спали в неговата стая.

Нене се приближи до кралицата, постави копието на Черната книга в краката й и отиде да застане до Ема.

Алените устни на кралицата се извиха в усмивка.

— С Джулиън ще останем тук, за да си поговорим насаме. Стражи, може да ни оставите. Оставете ни.

— Не е нужно да си вървя — каза Ема. — Знам за какво става дума. За разваляне на парабатайската връзка. Не е нужно да научаваме как да го направим. Това няма да се случи.

Погледът на кралицата беше изпълнен с презрение.

— Малка глупачка. Вероятно си мислиш, че защитаваш нещо свещено. Нещо добро.

— Знам, че е нещо, което ти не можеш да разбереш — рече Ема.

— Ами ако ти кажа, че има поквара в самото сърце на парабатайската връзка. Отрова. Мрак, който се равнява на добротата му. Има причина парабатаите да не може да се влюбват и тя е по-чудовищна, отколкото би могла да си представиш. — Устата й проблесна като отровна ябълка, когато се усмихна. — Парабатайската руна ви е дадена не от Ангела, а от хора, а хората са несъвършени. Дейвид Мълчаливия и Джонатан Ловеца на сенки създадоха руната и церемонията. Нима си въобразяваш, че това не носи последици със себе си?