Санаториумът [bg]

Тя поглежда надолу и осъзнава, че теорията й е правилна. Следите все още изглеждат като от влачене. Елин прави няколко снимки и тръгва по тях. Погледът й е прикован в снега. Доколкото вижда, няма кръв нито влакна или късчета от нещо. Следите водят към предната страна на хотела.

Равномерни са и потвърждават предположението й — онзи, който е влачил Марго, е силен. Достатъчно силен, за да я влачи с плавно движение.

Дирята завива покрай хотела, продължава още десет-петнайсет метра и после изведнъж свършва пред входа.

Елин проверява дали следата не води в друга посока, отстъпва назад и обикаля няколко метра около входа, но няма нищо. Снегът е дебел и непокътнат.

Остава й само едно заключение — убиецът е завлякъл Марго в хотела. Няма друго обяснение.

Елин се отправя към входа и вратите се плъзгат и се отварят автоматично, улавяйки присъствието й. Погледът й се насочва към пода на фоайето.

Твърде късно.

Няма следи от засъхнали отпечатъци от стъпки, каквито имаше в стаята. Излъсканият под блести. Почистен е.

Това я кара да се усмихне. Въпреки всичко, което се случи, някой от персонала е получил указания да почисти пода. Ритуал, рутина, дълбоко вкоренена. Работа, както обикновено.

Тогава къде може да е отишъл убиецът?

Претърсиха хотела, когато изчезна Лори. Никъде няма изолирани, достатъчно уединени места, където да се крие, още по-малко, където да държи жертвите.

Елин чувства, че сърцето й блъска като чук в гърдите. Болезнено съзнава тежестта, която тегне върху плещите й. Трябва да разбере какво става. Времето лети.

Ако е права и импулсите на убиеца ескалират, тя разполага не с часове, а с минути.

Какви да бъдат следващите стъпки?

Може да претърсят хотела от горе до долу, но няма гаранция, че ще открият Марго.

И тогава се сеща — нещо глупаво и очевидно.

Телефонът на Марго.

Сара потвърди, че телефонът го няма. От това може да се направи едно предпазливо заключение — телефонът може да е у Марго. Ако е така, има вероятност да проследят движенията й.

Елин се обръща и се приготвя да влезе в хотела, когато забелязва нещо на единия от прозорците на първия етаж — движение зад стъклото.

Там стои някой и гледа надолу. Лицето е почти допряно до стъклото.

Елин се премества и намира по-добър ъгъл, където светлината не се отразява толкова силно.

Сега вижда ясно фигурата — тъмен пуловер, разрошена руса коса.

Лукас.

Той я наблюдава с втренчен поглед, без да помръдва.