Санаториумът [bg]

Стигна до външната врата и я отвори. Вятърът виеше сърдито и я блъскаше напред-назад. Пристъпи напред и го заслепи порив от ледени снежинки, но изпита облекчение, че вече е навън.

Санаториумът го изнервяше. Въпреки че знаеше в какво ще се превърне сградата, защото скицира всяка врата, прозорец и електрически ключ за осветление на бъдещия хотел, в момента Даниел не можеше да потисне усещането за онова, което е представлявала преди. Той погледна нагоре и помисли, че и отвън не е по-добре. Скучната правоъгълна форма е посипана със сняг и се руши, занемарена е. Балконите, перилата и дългата веранда са порутени, започнали са да гният. Няколко прозореца все още са непокътнати, но повечето са заковани с дъски, грозни правоъгълници на фасадата.

Даниел се замисли за контраста с дома му във Вьове, с изглед към езерото. Съвременен, подобен на жилищен блок, а дизайнът разчита предимно на стъкло, за да не скрива панорамните гледки към водата. На покрива има тераса, а отпред — малък пристан.

Даниел проектира всичко.

С образа на дома идва и лицето на Жо, съпругата му. Току-що се е върнала от работа и в главата й все още се въртят идеи за рекламни бюджети, инструктажи, но вече събира децата да подготвят домашните си.

Той си я представи в кухнята, как готви вечеря. Кестенявата й коса пада над лицето й, докато сръчно реже и кълца. Ще бъде нещо бързо — спагети, риба, нещо на тиган. Никой от двамата не е добър точно в тази работа.

Мисълта му действа окуражаващо, но само за момент. Докато прекоси паркинга, Даниел усети първите тръпки на притеснение за пътуването до дома си.

До санаториума не се стига лесно, дори когато времето е хубаво. Разположен е на изолирано място, високо в планината. Изборът не е случаен, защото трябва да пази пациентите с туберкулоза далеч от смога в градовете и да държи настрана останалото население. Но отдалечеността означава също и че пътят към санаториума е кошмарен, поредица от остри завои, прорязващи гъста елхова гора. Докато пътуваше тази сутрин, едва виждаше самия път. Снежинките се удряха в предното стъкло като ледени бели стрелички и видимостта бе не повече от няколко метра.

Даниел се приближи до колата, но кракът му се закачи в нещо — останки от плакат, засипан до половината със сняг. Буквите са грубовати, изписани в червено.