Санаториумът [bg]

73

— Виждаш ли нещо? — тихо пита Уил.

Стъпките им отекват по мраморния под.

— Засега нищо.

Елин влиза по-навътре в рецепцията и спа центъра, но няма следи някой да е тук. Нищо не е преместено, всичко е на мястото си. Дори списанията под масата са подредени в идеална равна купчина.

Тя се навежда и оглежда бюрото на рецепцията, но се виждат клавиатурата на компютъра, мониторът с плосък екран и едно високо растение в бяла ваза вляво.

Въздухът е изпълнен със същата смесица от аромати като първия път, когато Елин дойде тук — мента и евкалипт, примесени с миризмата на белина от почистващи препарати.

В съзнанието й оживява спомен — когато Лори им показваше спа центъра. Елин примигва и преглъща сълзите си, докато си представя лицето и усмивката й. Това я зарежда с нова целеустременост. Правя го и заради Марго, и заради Лори.

— Хайде да проверим съблекалните — Уил минава покрай нея, изглежда неспокоен и непрекъснато се оглежда.

Тук е районът, който засече локаторът на айфона — някъде към басейна и помещението с генераторите. Но когато минават през вратите, и съблекалните изглеждат безлюдни. Белите плочки са лъснати и блестят. Вратите на кабинките са затворени.

Това не ги спира да проверят. Започват отляво и систематично претърсват всяка кабинка. Вътре няма нищо, нито хора, нито следа от безредие.

— Басейнът? — Елин се опитва да вложи ентусиазъм в гласа си, но изпитва съмнение, че ще открият нещо.

Много вероятно е убиецът да е захвърлил телефона някъде наблизо. Мястото, което намериха на тракера, може да не означава нищо.

Уил тръгва пред Елин, обикаляйки по ръба на басейна.

— Нищо — той шумно въздиша.

Прав е. Водата е спокойна, изпъстрена с блещукаща светлина. Подът е сух, няма влажни отпечатъци от стъпки или пръски вода. Остана да проверят само едно място в този район — стаята за поддръжка.

Елин се отправя обратно към съблекалнята. Уил върви след нея. От камерата за наблюдение тя знае, че вратата за достъп е на отсрещната стена — вратата, която сигурно е използвала Лори, за да влезе в съблекалнята и да наблюдава Елин.

Намират я лесно — бяла метална врата в средата на отсрещната стена. Елин доближава пропуска до електронното устройство на вратата, тя изщраква и се отваря.

Елин влиза вътре и остава поразена от невъзможната плетеница от метални артерии, които минават по тавана, и обемистите машини и тръби по пода. Пространството е по-голямо, отколкото си е представяла. Същински лабиринт. Вероятно се простира по цялата дължина на съблекалнята и басейна.

Чува се постоянно глухо бръмчене, зловещо механично сърцебиене, подсилено от химичната индустриална миризма.