Санаториумът [bg]

Стаята на Сара е само през три стаи от нейната. Разположението е същото, но има две легла.

— Това е леглото на Марго — Сара посочва леглото, което е по-близо до вратата.

Елин проследява погледа й и двете със Сесил се споглеждат.

Сара е права — има ясни следи от борба. Чаршафите с цвета на слонова кост са усукани в заплетен възел, смъкнати от леглото. На пода е съборена стъклена чаша и около нея е разплискана вода.

Книга, „А Livrе dе Росhе“, „Джобната книга“, е разлистена и скъсана на гръбчето.

Марго, изглежда, е била измъкната от леглото.

— Аз съм виновна — Сара вдига ръка към устните си и чопли сухата кожа по краищата. — Имам проблеми със съня. Взимам хапчета, слагам си маска на очите и тапи в ушите. Ако беше друг, щеше да чуе…

— Не си виновна — казва Елин, докато оглежда стаята и вижда още неща до леглото на Марго — смачкан разделител за книги на половин метър от чаршафа, чанта, паднала настрана. — Все още не знаем какво се е случило.

Сара потърква подпухналите си очи.

— Но това не е вярно — гласът й е обиден и обвинителен. — Онзи, който е убил Адел, държи Марго, нали?

Елин запазва безучастен тон.

— Както казах, не можем да твърдим нищо със сигурност.

Но дори в нейните уши думите прозвучават неубедително.

Гледайки сцената пред себе си, Елин е сигурна какво се е случило.

Убиецът е измъкнал Марго през нощта, преди да отвлече Лори, или малко след това. Така или иначе, нещата не изглеждат добре.

Сара се извръща, раменете й се тресат.

— Сара, знам, че е трудно, но искам да ми разкажеш какво правихте с Марго вчера, преди да си легнете?

Сара си поема дълбоко дъх, за да се успокои, и отговаря:

— Вечеряхме с другите в трапезарията. Поседяхме малко, побъбрихме — тя се усмихва едва-едва. — В момента всички правят само това. Разговарят. Пият. Никой не иска да си ляга.

— И после? — подканя я Елин.

— Качихме се горе и се върнахме в стаята. Гледахме нещо по „Нетфликс“. Марго чете — думите излизат бързо от устата й, все още със силен френски акцент. Елин трябва да слуша внимателно, за да я разбере. — Угасихме лампата към единайсет и половина.

— И когато се събуди, видя това?

Сара кима.

— Не съм пипала нищо. Облякох се веднага, слязох долу и започнах да я търся.

— И кога беше това?

— Наближаваше десет. Успах се.

Елин пресмята шум. Десет. Това означава, че е възможно Марго да е била отвлечена след случката с Лори в мансардата. Малко вероятно е, като се има предвид факта, че по онова време имаше повече хора наоколо, но не е невъзможно.

По-вероятно е обаче Марго да е била отвлечена през нощта; но нещо в тази теория не се връзва — пред вратите цяла нощ имаше служител от персонала, който играеше ролята на охрана.

Как се е промъкнал убиецът покрай него?

Елин отваря вратата и тръгва по коридора към него. Той е млад. Лицето му все още е закръглено по момчешки и на носа и бузите има младежки пъпки.

— Наред ли е всичко? — пита служителят, но неведението, което е загатнато във въпроса му, противоречи на нервния поглед към стаята на Сара.

Той знае какво става. Знае и е уплашен.

— През цялата нощ ли беше тук?

— По-голямата част — младият мъж навлажнява с език устните си. — Дойдох малко след единайсет. Никой не мина по този коридор, докато бях тук — той посочва плоското сребристо шише до него. — Това нещо е като ракетно гориво.

— Сигурен ли си? Не чу ли нищо?

— Не. Само гостите и служителите, които се връщаха в стаите си.

Елин стиска пръсти. Мисли, Елин, мисли. Как може нападателят да е влязъл в стаята, без да го види никой?