Санаториумът [bg]

Елин се навежда, търси пипнешком и го намира. Непокътнат е. Фенерчето още работи.

Тя се завърта и се приготвя да каже нещо на Уил, когато чува друг звук — тихо стържене.

Елин обръща телефона така, че лъчът да е пред нея. На слабата светлина тя вижда очертания на пода — фигура.

Елин насочва лъча и затаява дъх.

Марго.

Лежи на пода, свита на кълбо. Краката й са прибрани до тялото. Главата й е обърната настрана и Елин не вижда лицето й.

Няма друг звук или движение, но въпреки това Елин продължава да движи в кръг фенерчето и изминава няколко метра покрай Марго, за да види дали в сенките по-нататък не се крие някой.

Няма никой.

Елин облекчено издиша затаения си дъх.

Възможно е това да е само място за задържане. Ако е така, има вероятност да измъкнат Марго, преди да се върне убиецът.

Елин бързо прекосява разстоянието между тях, като държи светлината, насочена към Марго. От толкова близо вижда, че китките и глезените й са завързани. Между устните й е стегнато опънато парче груб плат.

Уил стои назад в сенките и се оглежда.

Елин оставя на пода телефона със светлината нагоре и прикляква до Марго, за да види лицето й.

— Марго, аз съм, Елин.

Марго я поглежда. Очите й са празни, безучастни. Лицето й е изцапано — неравни черни ивици по челото и бузите.

— Марго, сега всичко е наред. Ще те измъкнем оттук.

Марго обаче не реагира. Няма знак, че я е чула. Само продължава да гледа втренчено с празни, безучастни очи.

Тя е в шок. Или е упоена.

Елин взима телефона, насочва го към краката на Марго и оглежда възлите около глезените й.

— Сега ще ги развържа и ще те качим горе.

Но изведнъж Марго рита Елин в коленете, движение, което е невъзможно, при положение че Марго е завързана.

Краката на Елин се подкосяват.

Тя не може да се задържи и се стоварва тежко на пода. През бедрата, хълбоците и прешлените й преминава ударна вълна. Телефонът й пада с трясък на земята и пластмасата се напуква, но фенерчето продължава да работи и озарява със слаба светлина пространството между тях.

Елин извиква и се опитва да погледне нагоре, но острата болка в долната половина на тялото замайва главата й и замъглява зрението й.

Зрението й най-после се прояснява и тя се стряска, когато вижда, че Марго стои над нея. Тялото й е изопнато и заело позиция. Въжетата висят развързани на китките и глезените й.

За момент Елин не може да проумее какво става.

За някой друг ли я помисли Марго? За нападателя?

И после прозрението я осенява с болезнена яснота.