Санаториумът [bg]

Но Марго сякаш не я чува. С едно-единствено плавно движение тя вдига високо ръката, в която държи ножа. Лицето й е безизразно. Марго е като автомат, нищо не може да я спре.

Елин се дръпва назад. Дишането й е повърхностно. Главата й започва да се върти.

— Моля те, Марго, недей…

Марго се хвърля към нея. Движението е рязко и решително. Острието разсипа въздуха.

Елин се извива настрана и ножът минава на сантиметри от лицето й.

Неуспехът не отказва Марго. Тя се хвърля напред и с лекота преодолява разстоянието, което се е отворило между тях.

И в същия момент Уил пристъпва към действие — неясно, размазано движение.

Той скача към Марго и я блъска настрана. Телефонът рикошира от ръката й и изтраква на пода.

Този път помещението потъва в пълен мрак.

Настъпва тишина и после Елин чува силен удар, глухо тупване на нещо, което пада на пода.

Уил и Марго се боричкат — движение, сумтене, пъшкане, звук от разкъсване на плат. Тихо изохкване. Още едно, по-леко тупване. Нещо се плъзга по пода.

Само след няколко секунди се разнася друг звук — тежки стъпки в мрака и затруднено дишане.

Сърцето на Елин подскача и в стомаха й плъзва страх.

Тя веднага разбира, че стъпките не са на Уил.

Уил не би избягал. Уил не би я изоставил.

Всичко, което я крепи до този момент, се разпада. Изведнъж я завладява ужас.

— Уил! — гласът й е пронизителен и несдържан. — Чуваш ли ме?

Той не отговаря.

Елин веднага се досеща, че това не е защото Уил не иска да отговори.

Не може. Той не може да отговори. В главата й се завърта само една мисъл — Уил не може да отговори.

Марго беше права — Елин искаше да реши този случай, да укрепи егото си, и докато го правеше, изложи на опасност Уил.

Тя се изправя на колене и плъзга ръце по пода, търсейки телефона. Секундите се удължават и се превръщат в минути.

Най-после пръстите й откриват телефона и се увиват около него.

Работи ли все още фенерчето?

Елин включва екрана и натиска иконата на фенерчето, което светва. Тя веднага вижда Уил, който е само на метър и нещо пред нея. Лежи на една страна и е притиснал с ръце стомаха си. Около него се разстила нещо тъмно, сянка…

Но не е сянка.

В гърдите на Елин се отваря бездна. Кръв.

Тя запълзява към Уил и после спира. Ами ако Марго все още е тук и се крие в мрака?

Тя осветява наоколо с фенерчето.

Марго я няма.

С натежали крайници Елин се промъква още няколко сантиметра и спира до Уил.

— Уил — езикът й е надебелял в устата. — Тук съм.

Тя слага фенерчето на пода до него. Вижда раната — тясно дълбоко разрязване на няколко сантиметра под пъпа.

Елин притиска треперещата си ръка върху раната и се опитва да спре потока кръв.

— Всичко ще бъде наред, Уил. Ще се оправиш.