Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
— Съжалявам за случилото се — гласът й прозвучава странно. — Не исках да преживяваш нищо от това, ти… ти означаваш всичко за мен.
— Знам — прошепва той в косата й. — Всичко свърши. Можем да продължим.
— Като стана дума… — Елин се отдръпва от него, сваля ципа на чантата си и изважда списание, корицата е прегъната и тя я приглажда с пръсти.
Уил разглежда корицата.
— „Ливингетс“? Откъде го взе?
— От супермаркета в Кранс. Струваше ми двайсет лири, но… — тя прелиства страниците и намира онази, която търси. Елин забива пръст в страницата. — Този диван. Какво ще кажеш?
— За какво е?
— За новото ни жилище.
Уил онемява за момент и после се усмихва.
— Харесва ми.
Елин се готви да отговори, когато усеща, че телефонът избръмчава в джоба й.
Тя го изважда и поглежда екрана.
— Какво става? — Уил поглежда над рамото й.
— От работата — очите й проследяват думите на екрана. — Не са имали нищо против, че съм удължила малко повече отпуска си заради Айзак, но искат да знаят решението ми дали ще се върна до идната седмица.
Уил кимва и поглежда през стъклото. Елин проследява погледа му. Наближават дъното на долината. Вместо дървените хижи тук има къщи и засипани със сняг лозя. Виждат се само някои лозички — тънки, тъмни и размазани очертания, подали глави над снега.
Уил се обръща и я поглежда.
— Е, взе ли решение?
— Така мисля.
Пътникът до тях протяга ръка и смъква стъклото. Елин обляга назад глава и усеща как хладният ветрец гали лицето й. Все още е рано, краят на февруари, но й се струва, че долавя аромат на пролет във въздуха.
Нов живот.
Епилог
Мъжът е в съседния вагон.
Ако погледнат натам, може да го видят. Облегнал се е на стъклото, единственият, който не се любува на гледката.
Преди него се вижда малка група туристи от Близкия изток. Подават си бутилка вода и разговарят бързо на арабски.
На всеки няколко минути сочат нещо през изцапаното стъкло — алпийска хижа, църква, порутените останки на дървена пристройка. Не го и забелязват. Никой не го поглежда.
Зад него са семейство швейцарци — майка, баща и две момичета на около десет години. Децата са облечени в скиорски екипи с ярки цветове, ивици на дъга, които се набръчкват, докато се движат. По-малкото момиче, червенокосо и с лунички, отхапва от грамадна багета, облегнало глава на гърдите на сестра си.
Майката ги снима, а бащата въздиша раздразнено. Той е натоварен с щеки и раница и на рамото му е преметнато дебело пухено яке.
Никой не го поглежда до мига, когато мъжът протяга врат над групата пред него.
Оглежда Елин, тя се усмихва и жестикулира, докато говори на гаджето си. Излъчва жизненост, нещо, което не е виждал у нея отдавна.
Ясно е, че Елин не го забелязва, така както не го забеляза в хотела, както не разбра какво се случи до вира за гмуркане и чия ръка беше на кръста й. Натисна я. Бутна я.
Анонимността го устройва. Не бърза за никъде, нали?
Установил е, че е най-добре да изчака, докато някой се отпусне и забрави за предпазливостта.
Именно това е най-приятното.
Това е мъничкият луфт между щастието и страха.
СТАТИЯ: МЕСТНИ НОВИНИ.
ШВЕЙЦАРИЯ (АВГУСТ 2020 Г.)
Швейцарската полиция попадна на 32 човешки трупа близо до преустроен швейцарски санаториум, където жени са били „малтретирани физически и психически“.
• Специални части на швейцарската полиция откриха човешки гробове близо до „Лю Соме“, реновиран луксозен швейцарски хотел, някога бил санаториум за болни от туберкулоза.
• Полицията откри гробовете по време на разследване на три убийства, извършени в хотела през януари тази година.
• Архивни документи показват, че най-малко 32 жени от Германия са били изпратени в „Санаториум дю Плюмашит“ уж за да се възстановят от туберкулоза.
• Сега и други райони и европейски страни проучват архиви и съществуват опасения, че това може да е началото на лавина от разследвания.
Швейцарската полиция откри 32 тела близо до хотел „Лю Соме“ в швейцарския курорт Кранс-Монтана, където се предполага, че в края на двайсетте и през трийсетте години на двайсети век незаконно са били интернирани жени и са малтретирани физически и психически.
„Полицията на кантона Вале попаднала на тях, докато разследвала серия убийства, извършени в хотела“, съобщава „Льо Матен“.
Единият от заподозрените разкри, че мотивът за убийствата се корени в миналото на хотела, когато е бил санаториум, и което накара полицията да изследва по-подробно мястото.
Гробовете са в североизточната част на хотелския комплекс, където се смята, че жените са били погребани преди десетилетия, преди още санаториумът да бъде затворен, тъй като за лечението на туберкулоза започнали да се използват антибиотици.
С помощта на високотехнологична издирвателна техника криминалисти от полицията на Вале и учени от Университета на Лозана откриха 32 трупа, използвайки проникващ в земята лазер и проби от почвата.
Санаториумът не е отбелязал никъде местата на гробовете, открити са фалшиви документи, в които пише, че пациентките са пренасяни другаде, за да бъдат погребани. Досега укривана документация обаче потвърждава, че много жени са починали при неизвестни обстоятелства, по всяка вероятност от наранявания, получени по време на малтретиране, извършено под претекста на лечение.
Смета се, че всички жени са били прехвърлени от клиника „Готердорф“ в Германия. Все още не се знае дали пациентките наистина са били болни от туберкулоза, или диагнозата е била манипулирана, за да бъдат приети там.
По онова време не било нещо необичайно жени да бъдат поверявани на медицински грижи и приемани за лечение против волята им и без клинични основания. Много жени били въдворявани в клиники из цяла Европа по желание на съпрузите си или някой член на семейството, като начин за поемане на контрол върху наследство или заради свободомислие и нестандартни идеи.
Прокурорът Юго Тапарел от Вале каза: „Проучваме разкритията на полицейския доклад. Ще се свържем със семействата на жертвите и ще обсъдим подходящи следващи стъпки, докато работата продължава.“
Роднина на една от жертвите отбеляза: „Мислим, че всичките тези жени са били под грижите на доктор Пиер Йерли, виден хирург пулмолог, известен с експерименталните си лечения. Когато приключи разследването, смятаме да издигнем паметник в памет на жертвите.“