Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не го мразехме! — каза Хърмаяни,
— Говори за себе си, аз не съм забравил за skrewts. — каза Рон мрачно. — и ти казвам, сега се измъкнахме леко. Не го чу как говори да отидем да видим глупавия му брат — да сме били научели Грауп как да си връзва връзките на обувките, ако сме поостанели.
— Мразя това, че не си говорим с Хагрид. — каза Хърмаяни, изглеждайки разстроена.
— Ще отидем след куидича. — увери я Хари. На него също му липсваше Хагрид, въпреки че и той като Рон мислеше, че би било по-добре Грауп да не бъде част от живота им. — Но пробите могат да отнемат цялата сутрин, много хора са се записали. — Той се почувства малко нервен пред първият си сблъсък с тежестите на капитанския пост. — Не знам защо отбора е станал толкова известен така внезапно.
— О, стига Хари! — каза Хърмаяни неочаквано нетърпелива. — Не куидичът е толкова известен, а ти! Никога не си бил по-интересен и честно казано, никога не си бил толкова харесван.
Рон се задави с голямо парче пушена херинга. Хърмаяни му хвърли презрителен поглед, преди отново да се обърне към Хари.
— Сега всички знаят, че си казвал истината, нали? Целият магьоснически свят трябва да признае, че си бил прав, задето Волдемор се е върнал и че наистина си се бил с него два пъти през последните две години и си се спасил и в двата случая. И сега те наричат „Избрания“… е, хайде, не можеш ли да разбереш защо хората са очаровани от теб?
Хари си помисли, че в Голямата зала изведнъж е станало много топло, въпреки че таванът изглеждаше студен и дъждовен.
— И преживя всички гонения на министерството, когато се опитваха да те изкарат неуравновесен и лъжец. Все още могат да се видят белезите отзад на ръката ти, там където онази зла жена те караше да пишеш със собствената си кръв, но ти отстояваше свето…
— Все още може да се види къде ме хванаха онези мозъци в министерство, виж! — каза Рон, навивайки ръкавите си.
— Освен това, никак не ти вреди, че си израснал с цяла стъпка това лято. — завърши Хърмаяни, пренебрегвайки Рон.
— Аз съм висок. — каза Рон неволно.
Пощенските сови пристигнаха, нахлувайки през отворените прозорци откъм дъжда навън, изпръсквайки всички с вода. Повечето хора получаваха повече поща от обикновено — загрижени родители бяха нетърпеливи да чуят децата си и да ги уверят на свой ред, че у дома всичко е наред. Хари не бе получавал поща от началото на срока — единственият му постоянен кореспондент бе мъртъв и въпреки, че се бе надявал, че Лупин може да му пише от време на време, засега бе разочарован. Затова бе много изненадан да види снежнобялата Хедуиг да кръжи измежду кафевите и сиви сови. Тя спусна пред него голям, правоъгълен пакет. Секунда след това, подобен пакет се приземи и пред Рон, смазвайки с тежестта си малката и уморена сова, Пигуиджън.
— Ха! — каза Хари, разопаковайки колета, за да открие нов учебник от Отвари за Напреднали, прясно пристигнало от Флориш и Блотс.
— О, добре, — каза Хърмаяни очарована, — сега можеш да върнеш обратно онзи надраскан учебник.
— Ти полудя ли? — каза Хари — Ще си го задържа. Измислил съм го…
Той измъкна учебника по Отвари за Напреднали от чантата си и почука с пръчката си по корицата промърморвайки „Дижжиндо!“. Корицата падна. Той направи същото с чисто новата книга (Хърмаяни изглеждаше ужасена). После размени кориците, почукна всяка и каза „Репаро!“.
На една страна бе старият учебник на принца, маскиран като нова книга, а на другата — чисто новият от Флориш и Блотс, изглеждайки сякаш е втора ръка.
— Ще дам на Слъгхорн новия, не може да се оплаче, струва девет галеона.
Хърмаяни стисна устни, изглеждайки много ядосана и с неодобрение, но вниманието й бе отвлечено от трета сова, която се приземи до нея, носейки „Всекидневен Пророк“. Тя бързо го отвърза и прегледа първата страница.
— Някой, който познаваме, да е умрял? — каза Рон в старателно небрежен тон — той задаваше същия въпрос, всеки път щом Хърмаяни отвореше вестника.
— Не, но е имало още атаки на диментори, — каза Хърмаяни — и арест.
— Чудесно, кой? — каза Хари, мислейки за Белатрикс Лестрандж.
— Стан Шънпайк. — каза Хърмаяни.
— Какво? — отвърна Хари слисано.
— Стан Шънпайк, шофьорът на магическият автобус Среднощния рицар е бил арестуван по подозрения за извършване на смъртножадна дейност. Господин Шънпайк, на двайсет и една, е бил задържан късно вчера след нападение на дома му в Клафам…
— Станли Шънпайк смъртножаден? — каза Хари, спомняйки си пъпчивия младеж, който бе срещнал за първи път преди три години. — Няма начин!