Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Съвременните лирични движения, които се развиват в областта на труднодостъпното и крият значението си в загадъчни думи, остават по същество верни на своето изкуство. Тесният кръг читатели, които разбират техния език или поне го познават, формират една затворена културна група от много стар тип. Остава въпросът, дали обкръжаващата ги култура ще може да оцени тяхната поезия и да я признае достатъчно, за да се създаде почва за упражняване на виталната функция, която е смисълът на живота им.
VIII. Функцията на въображението
Когато една метафора извлича ефекта си от описанието на ситуации или събития съгласно категориите на живота, пътят им към персонификация е открит. Олицетворяването на нетелесното или неживото е душата при създаването на митовете и на почти цялата поезия. Строго погледнато, процесът на изразяването не протича в реда, описан по-горе. Всъщност тук не става дума за една концепция като нещо безтелесно или безжизнено, която по-късно се изразява като нещо живо. Представеното възприятие като живо същество е неговият първичен израз. Този израз влиза в действие в момента, когато се появи необходимостта за споделяне на наблюдаемото. Представата се ражда като изображение.
Имаме ли право да наречем тази съдържателна и цялостно необходима склонност на ума — да създава един измислен свят на живи същества — игра на ума?
Към най-елементарните олицетворения несъмнено спадат митологичните представи за образуването на света и предметите. Това събитие се изобразява като дейност на определени богове създатели, които използват като строителен материал частите на тялото на световен великан. Тези представи познаваме от „Ригведа“ и от „Новата Еда“. За описаните представи и в двата източника се смята, че произхождат от нови времена. В химна „Ригведа“ X, 90 откриваме стар, вероятно вече познат материал, перифразиран и пречупен през мистичната ритуална фантазия на свещенослужителите, извършващи жертвоприношение.
Първото същество — Пуруша, т.е. човекът, е служило като материал за Космоса. От неговото тяло се е образувало всичко: „животните във въздуха, в гората и в селата“, „луната произлиза от неговия дух, слънцето от очите му; от устата му са създадени Индра и Агни, вятърът произлиза от дъха му, пространството от неговия пъп, небето от неговата глава, земята от стъпката му, а хоризонтите от неговото ухо; така те (боговете) създадоха световете“. Боговете изгорили Пуруша като жертва. В песента се преплитат примитивно-митични и спекулативно-мистични мотиви. В единадесети стих се появява вече познатата ни въпросителна форма: „Когато те разделили Пуруша, на колко парчета го разделили? На какво е станала устата му, на какво ръцете му, как наричаме неговите бедра, стъпала?“