Кралица на въздух и мрак [bg]

— Бяха пресрещнати на пътя и нападнати — каза Нене. — Изпратихме съобщение по пикситата…

— Чух — прекъсна я кралицата. — Това не оправдава грубостта.

— Мисля, че русата се канеше да нарече кралицата кукумявка — измърмори Фъргюс на Нене, която изглеждаше толкова подразнена, колкото изобщо можеше да изглежда някой елфически придворен.

— Това си е самата истина — каза Ема.

— На колене — изплющя гласът на кралицата. — На колене, Ема Карстерс и Джулиън Блекторн, за да ми засвидетелствате дължимото уважение.

Ема усети как вирва брадичка, сякаш някой я беше дръпнал с въженце.

— Ние сме нефилими. Не коленичим.

— Защото някога нефилимите са били великани на земята със силата на хиляда мъже? — В тона на кралицата се долавяше лека подигравка. — Как паднаха силните!

Джулиън пристъпи към престола и кралицата плъзна изпитателен, преценяващ поглед по него.

— Празен жест ли предпочиташ, или нещо, което наистина искаш? — попита я.

Сините очи на кралицата припламнаха.

— Да не се опитваш да кажеш, че притежаваш нещо, което наистина искам? Помисли внимателно. Не е лесно да се досетиш какво желае един монарх.

— Черната книга на мъртвите е у мен.

Кралицата се засмя.

— Чух, че си я изгубил. Заедно с живота на сестра си.

Джулиън пребледня, ала изражението му не се промени.

— Не уточни кое копие на Черната книга искаш.

И под зяпналите погледи на кралицата и на Ема бръкна в раницата си и извади подвързан бял ръкопис. В лявата му част бяха пробити дупки, придържаха го дебели пластмасови ивици.

Кралицата се облегна назад, огненочервената й коса изпъкваше ярко на фона на тъмния метал на трона.

— Това не е Черната книга.

— Мисля, че ако разлистиш страниците, ще откриеш, че е. Една книга е думите, които съдържа, нищо повече. Снимах всяка страница с телефона си и я разпечатах и подвързах в един копирен център.

Кралицата наклони глава на една страна и тънката златна лента около челото й проблесна.

— Не разбирам думите на вашите простосмъртни магии и ритуали. — Гласът й беше станал по-остър. Зад понякога подигравателните й, понякога смеещи се очи на Ема й се стори, че зърва истинската кралица и онова, което би сполетяло всеки, дръзнал да я измами, и усети как я побиват тръпки. — Няма да търпя да ме лъжат или да ми се подиграват, Джулиън Блекторн, и нямам доверие на хитрините ти. Нене, вземи му книгата и я разгледай!

Нене пристъпи напред и протегна ръка. Нещо се раздвижи в потъналите в сенки ъгли на стаята и Ема осъзна, че покрай стените има елфически стражи в сини униформи. Нищо чудно, че им бяха позволили да влязат с оръжията. Тук трябва да имаше поне петдесет стражи, имаше и още в тунелите.

Дай книгата на Нене, Джулиън, помисли си и той наистина го стори, без да възрази. Загледа спокойно как очите на Нене пробягват по страниците. Най-сетне тя заяви: