Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Подир туй и езерото, и целият останал свят се изгубиха, и останаха само дърветата. Утрото напредваше, ала мъглата и сенките все още се стелеха ниско над земята и само нашепваха някакви скрити тайни. През дълбоката мъгла проникваха тихи звуци, като отломъци от други животи и събития, за които Бен можеше само да се досеща. На всеки завой се взираше в мъглата с надеждата да зърне Уилоу. Някакъв вътрешен глас му нашепваше, че тя е някъде тук сред звуците и сенките и го наблюдава. Взираше се, без да може да я открие.
Скоро след това пред тях се появи горският дух.
Бяха свърнали с конете в един проход, образуван от редица паднали дървета. Буниън водеше колоната пеш, когато духът изникна от мъглите до самото рамо на коболда. Имаше слаба, гъвкава снага, бе малко по-висок от Буниън, с кафява кожа с издадени жилки като кората на фиданка, с гъста коса, която падаше назад по шията и ръцете му. Дрехи с цвета на земята свободно се спускаха покрай тялото му, ръкавите и панталоните му бяха къси, на краката си имаше обувки, които се увиваха около прасците с кожени каишки. Колоната малко забави ход при появата му. Скупчиха се зад Буниън и се запридвижваха напред през мъглата почти като птици, бързи и неспирни.
— Куестър! — Просъска Бен по-силно, отколкото очакваше. — Кой е това?
Магьосникът, който яздеше отпред, се обърна на седлото си с пръст на устните.
— По-тихо, ваше величество. Нашият водач е горски дух, на служба при Речния господар. Наоколо е пълно с такива.
Бен веднага се взря в мъглата, но не видя никого.
— Нашият водач ли? Нашият водач за къде? — той сниши глас и започна да шепне.
— Нашият водач за Елдъру, родината, на Речния господар.
— А нима имаме нужда от водач? Куестър само сви рамене.
— Така е по-сигурно, ваше величество. Навсякъде около Елдъру се простират блата и немалко хора са изчезнали сред тях. Езерният район може да бъде опасен. Водачът е чест, която ни оказва Речният господар — чест, с която се удостояват всички гости при тяхното пристигане.
Бен още веднъж се вгледа в плътната пелена на мъглата.
— Надявам се, че тази чест се оказва на гостите и при тяхното заминаване — промърмори си той.
Поеха напред сред дърветата. Неочаквано от мъглата изникнаха и други силуети — тънки, гъвкави фигурки като техния водач, някои също наподобяващи дървета, с тела като геги, а други с гладка и нежна, почти сребриста кожа. Те смълчано приближиха от двете страни на колоната, хванаха поводите на конете и ги поведоха напред. Покрай пътеката се появиха вирове и обрасли с тръстики блата, обширни тресавища, където не се помръдваше нищо освен мъглата. Пътеката стана още по-тясна, а на места напълно изчезваше и те се оказваха направо във водата, която достигаше до кръста на водачите им и до хълбоците на конете. Във водата плуваха разни същества, някои от които имаха перки, други люспи като на влечуго, а пък трети бяха с почти човешки лица. В мъглата се стрелкаха същества, които се плъзгаха по блатната повърхност, леки като водни кончета. Кацаха далеч сред блатото и подир тях оставаха само пръски. Бен започна да се поразбужда, най-сетне сънищата от миналата нощ го напускаха, нямаше вече смътни спомени и объркани чувства. Съзнанието му се проясни, докато се взираше в мрака и наблюдаваше съществата наоколо със смесица от недоверие и учудване. Изведнъж бе обхванат от остро чувство на безнадеждност. Нимфи, наяди, русалки, самодиви, горски, водни и земни духове — всичките им названия изникнаха в съзнанието му, като наблюдаваше тези блатни създания да се появяват и изчезват. Спомни си как на времето жадно бе чел фантазна литература и книги на ужасите, което бе забранено, и сега с ново удивление погледна странните създания, които срещаше. Беше вярвал, че подобни създания могат да съществуват само във въображението на писателя и да бъдат оживени само от перото му — и в същото време му се искаше тайничко това да не бъде така. И ето че те бяха тук, обитаваха света, в който бе дошъл, и за тях знаеше по-малко, отколкото за онези фиктивни писателски творения, с които се бе сблъсквал в годините на своята младост. А те пък от своя страна не знаеха нищо за него. Как, за бога, да ги убеди да го признаят за техен крал? С какви думи да ги накара да му служат?