Кралица на въздух и мрак [bg]

— Кийрън — каза той рязко. — Ти си елфически принц. Бъди такъв.

Кийрън му отправи обезумял, мрачен поглед. Дишането му беше накъсано. Дивя погледна към Диего, сякаш искаше да го попита какво прави, в същия миг, в който Кийрън се протегна и улови един от клоните на дървото.

Затвори разноцветните си очи и лицето му заприлича на бледа маска. Стисна челюсти, а листата на дървото зашумоляха, сякаш раздвижени от силен вятър. Сякаш дървото викаше някого.

— Какво става? — прошепна Дивя.

По ствола запращя светлина… не мълнии, а ярки искри. Обвиха се около Кийрън и ето че тялото му сякаш беше очертано със златна боя. Косата му беше придобила необикновен златистозеленикав цвят, какъвто Диего никога не бе виждал.

— Кийрън…

Кийрън вдигна разперени ръце. Очите му все още бяха затворени, от устата му се лееха думи на език, който Диего чуваше за пръв път. Щеше му се Кристина да беше тук. Тя би могла да преведе. Гласът на Кийрън се извиси до вик и на Диего му се стори, че различава думата Уиндспиър, повторена отново и отново. Уиндспиър?, помисли си. Това не беше ли…

— Някой идва! — изкрещя Дивя. Изтича до вратата и я затвори, ала още докато заключваше, вече клатеше глава. — Твърде много са, Диего…

Стъкленият таван експлодира.

Диего и Дивя ахнаха, а през строшеното стъкло нахлу бял кон. Летящ бял кон, горд и красив. Посипаха се парчета стъкло и Диего се хвърли под най-близката маса, издърпвайки Дивя със себе си. Кийрън отвори очи и вдигна ръце в поздрав, докато Уиндспиър пореше въздуха, бърз като стрела, лек като перце.

— В името на Ангела — прошепна Дивя. — Господи, обожавах конете, когато бях малка.

Кийрън се метна на гърба на Уиндспиър. Косата му си беше възвърнала по-нормалния синкавочерен цвят, но той все още пращеше от енергия. От ръцете му изскочиха искри, когато посегна към Диего, който изпълзя изпод масата, следван от Дивя, а натрошеното стъкло хрущеше под обувките им.

— Елате с мен — повика ги той. Стаята беше пълна с вятър и студ, миризмата на Карпатите и езерна вода. Над тях, отвъд счупения прозорец, се разстилаше небе, обсипано с безброй звезди. — Тук няма да бъдете в безопасност.

Ала Дивя поклати глава. Потискайки надигналия се в него копнеж да избяга, Диего стори същото.

— Ще останем и ще се бием — извика той. — Ние сме ловци на сенки. Не може всички да избягаме и да оставим най-лошите от нас да заграбят властта. Трябва да им дадем отпор.

Кийрън се поколеба, но в този миг вратата на библиотеката зейна. Гладстоун и дузина членове на Кохортата нахълтаха вътре и очите им се разшириха.

— Спрете го! — изкрещя Гладстоун, замахвайки към Кийрън. — Мануел… Ануш…

— Кийрън, бягай! — изрева Диего.

Кийрън сграбчи гривата на Уиндспиър и те полетяха във въздуха, преди Мануел да успее да направи повече от крачка напред. На Диего му се стори, че вижда Кийрън да поглежда веднъж към него през рамо, преди Уиндспиър да изскочи през дупката на тавана, и те се понесоха като бяла нишка по небето.