Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Много са разнообразните форми на поезията — метрични форми, строфични форми, поетични средства, като рима, асонация, редуване на рефрен, драматични, епични и лирични начини на изразяване. Колкото и да са различни тези форми, все пак те са еднотипни по цял свят. Същото важи за поетичните мотиви и повествователното творчество изобщо. Разнообразието е голямо, но основите независимо от времето и мястото са едни и същи. Всички тези форми и мотиви са ни много близки и самото тяхно съществуване, ако можем така да се изразим, говори за себе си. Поради това ние рядко се интересуваме от общото радио, което ги определя именно по този начин, а не по друг. Тази причина за дълбокото сходство между различните поетични изрази във всичките ни познати периоди на човешкото развитие, изглежда, трябва да се търси до голяма степен във факта, че тази поетична словесна изява се корени в една функция, която е по-стара и по-първична от целия културен живот. Тази функция е играта.

Да обобщим още веднъж действителните признаци на играта така, както ние ги разбираме. Играта е действие, което протича в определено ограничено място, време и настроение. То се извършва в определен ред, спазващ дадени доброволно приети правила извън сферата на материалната полезност или необходимост. Игровото настроение е настроение на възторг и изолираност, независимо дали играта е свещена или просто празнична, дали е игра свещена или за забава. Действието се съпровожда от чувства на възвишеност и напрежение и предизвиква радост и отмора.

Трудно е да се отрече, че всичките похвати на поетичното оформление — метричното или ритмично оформление на казаното или изпятото слово, намирането на точен израз в рима или асонанс, създаването на подтекст, майсторството при построяване на стихотворен период — принадлежат към сферата на играта. Който подобно на Пол Валери нарича поезията игра, езикова игра с думи, не използва тези думи в преносен смисъл, а прониква в най-дълбоката същност на самата дума поезия. Връзката между поезия и игра не се отнася само до външната форма на речта. Тази връзка засяга съществено формите на фантазията, причините за тези форми, както и техния израз и външен вид. Независимо дали разглеждаме митологично или лирично творчество, древна сага или съвременен роман, ясно се откроява съзнателната или несъзнателната цел на твореца да предизвиква с думи напрежение, което да грабне слушателя (или читателя). Целта е винаги да се предизвика търсеният ефект. Но основата винаги представлява реален случай или реално човешко преживяване, което може да създаде напрежение. Ситуациите и събитията, общо взето, не са многобройни. Общо казано, в по-голямата си част те са ситуации на борба или на любов или на комбинация от тях.